Адвокат Станев за двойния аршин на БХК

Една новина някак си беше пропусната от фокуса на вниманието в истерията, свързана с главния прокурор.

Българският хелзинкски комитет решил да зададе някакви въпроси на Иван Гешев.

 

 Това ме изненада, тъй като от професионално любопитство надничам в електронната страница на тези (за мен) квазиправозащитници и виждам, че не са много активни в последно време. И което е по-интересно, след като срещу Главния прокурор на държавата (на нашата държава и държава членка на ЕС) беше направен атентат, макар и неуспешен, не открих да са направили заявление. Атентат срещу толкова високопоставен магистрат (при това ръкодоител на институция, призвана и номинирана да се бори за правата на хората) е посегателство срещу устоите на държавността. И предвид на това мълчанието на една организация, която се самовъзприема (и популяризира) като правозащитна, е странно. Причините за тази пасивност биха могли да бъдат различни: може да не са разбрали, че е станало; може да не смятат, че е важно; може да смятат, че не е проблем това да се случва. А може и да има някаква причина, за която в момента не се сещам.

Оказа се обаче, че същата тази организация някак много се заинтригува от изявленията на заместника на главния прокурор. При това от формулировката на техния интерес можем да попием една дълбока вдъхновеност и безкритичност, при положение че това е само една от гледните точки. Иначе казано БХК (и другите участници в позицията) не се интересуват от други гледни точки, а директно манифестират своите предпочитания.

Това разбира се е тяхно право. По същи начин, по който е и мое лично право на базата на фактите, логиката, здравия разум и житейския си опит да си извадя извода, че тези неправителствени организации имат симпатии не към правовия ред, а към определени политически линии. Както и към определени бегълци от правосъдието, които имат възможности изгода да финансират (не знам дали го правят ...) медийна агресия срещу институцията, която им търси отговорност – прокуратурата. Лично за мен  това показва симпатия не към правата на хората, а към тези, които в нарушение на закона са се замогнали на гърба на правата на хората.

Та за въпросите към Иван Гешев ми беше мисълта. С огромен интерес разгледах писмото им и установих, че под помпозната глазура, прозира дребнотемие и непрофесионализъм. Комбинация, която вероятно цели да защити тези, които имат изгода от неработеща прокуратура.

„Осемте джуджета“ не е символ на корупцията, нито на законието или беззаконието. Защо ли? Ами защото е един пропаганден продукт, чиято цел очевидно не е законът и законността, а нещо друго. За да бъда максимално ясен, ще посоча, че дори Атанас Чобанов, журналист, който не показва симпатия към държавното обвинение, беше възмутен от безпардонността на това пропагандно послание.

Често обичам да казвам, че в България нещата не вървят, както трябва, защото колкото „патриотите“ ни са патриоти, толкова „либералите“ са либерали, „зелените“ са еколози и „правозащитниците“ правозащитници. За мен в конкретния случай сме изправени пред очебиен пример на последното. Между другото, ако БХК наистина бяха загрижени за човешките права, достойнство и законност, щяха да се сетят да възроптаят остро и гневно срещу масовия стриптийз, който беше организиран в един бар в Пловдив. Мълчанието им и тук е странно. Или не са разбрали за какво става въпрос, или смятат, че тази милиционерска свинщина е ок, или пък просто барът не е собственост на някой, когото ... „обичат“.

И за да завърша ... „Българският“ хелзинкски комитет ми е също толкова правозащитен, колкото е „Македонският“. И в двата случая с чуждо финансиране и очарование се мълчи за реалното нарушаване на човешки права, когато то е в изгода на определена политическа и/или идеологическа кохорта.