В събота, 30 януари, пловдивските адвокати ще изберат нов председател на Адвокатска колегия.  3-годишният мандат на сегашните органи изтича и гилдията трябва да избере нови.   През последните три години начело на колегията бе адвокат Владимир Златев, а негов заместник Елия Лантовска. В регистъра на Адвокатска колегия - Пловдив са вписани 1146 адвокати.

Кандидатите за председател на колегията са двамата специалисти по наказателно правосъс сериозен юридически стаж: адвокат Емилия Недева и адвокат Стефан Левашки. И двамата са популярни сред съсловието. Адвокат Емилия Недева вече два пъти е оглавявала колегията и има сериозен административен опит. Тя има два мандата и във Висшия адвокатски съвет. Член на конституционния съвет при омбудсмана Мая Манолова.  Адвокат Стефан Левашки няма административен опит,  но твърди че има желание и възможност да направи промените, за които доста адвокати настояват.

Темата за предстоящите избори очевидно една от най-обсъжданите в адвокатската гилдия. Няколко дни преди вота TNS.bg се обърна към двамата кандидати с предложение да отговорят на няколко еднакви въпроса, свързани с различни проблеми на съсловието. Адвокат Левашки прие поканата, а адвокат Недева  отговори, че въпросите са от вътрешно организационен характер и ще бъдат дискутирани на предстоящото събрание.  

Публикуваме интервюто с адвокат Левашки и ще се радваме ако адвокат Недева промени решението си.

-Адвокат Левашки, как преценявате шансовете си за успех ?

- Шансовете ми за успех са реални,  ако има висока избирателна активност. Опонентът ми адвокат Недева има опит в адвокатските структури, била е два мандата председател на Адвокатска колегия Пловдив, два мандата във Висшия адвокатски съвет. Предполагам, че колегите,  с които е работила до момента и общо взето последните двайсетина година са едни и същи в структурите на колегията , ще застанат зад нея. Те имат опит в правенето на избори, имат опит в организацията им. Затова ще имам шанс ако има повече хора, които дойдат да гласуват.  Един адвокат може да гласува с 1 пълномощно. Ако на събранието дойдат 150 души  и половината с по едно пълномощно на друг адвокат,  тогава шансовете ми са минимални. Разчитам обаче , че събранието ще бъде посетено от по-голям брой колеги.  Не защото аз съм кандидат, но за първи път има някаква реална конкуренция за председател на Адвокатската колегия. Също така  много колеги са се кандидатирали за Адвокатски съвет, Контролен съвет, Дисциплинарен съд. Те искат промяна и при висока избирателна активност има  шанс да влязат нови хора. През последните години действително бяха подобрени много неща, но има и наболели проблеми. Говори се по кафенетата , говори се пред съдебните зали, но рядко някой се изправя да каже проблемите свързани  например с пропусквателния режим в съда, с разпределението на служебните защити, на особените представителства.

Аз вече съм на 50 години и искам да направя нещо в живота си , което да е свързано с работа в полза на обществото. Всеки от нас е недоволен, всеки от нас критикува,  но изявите ни опират в най- добрия случай до фейсбук. Чувствам се готов, имам 25 години юридически стаж, 20 от които са като адвокат. Наясно съм с проблемите на колегията, познавам почти всички колеги от гилдията и смятам, че след като ме подкрепят много хора и част от тях са издигнали моята кандидатура, мога да спечеля и да направя нещо позитивно. Негативите ми са, че нямам опит в администрацията. Но в крайна сметка ние имаме една адвокатска „аристокрация“, едни колеги които непрекъснато се въртят в структурите  и ние останалите сме си виновни, защото не ходим по събрания. Включително и аз – сигурно съм бил на 4-5 събрания. Но явно е назряло времето за промяна, защото живеем в 21 век и не е редно да стоим и да чакаме по опашки в съдебната палата.  

 - Какво ще промените в работата на Адвокатска колегия – Пловдив, ако бъдете избран за председател?

 - Ще ми се тази адвокатска колегия да се отвори към членовете си. Ако някой колега  има нужда от подкрепа –здравен или друг проблем , той да получи помощ. В момента ако човекът е по-скромен или затворен и не потърси помощ , той няма да получи такава, защото никой не разбира за тяхната драма. А други пък, които са по-популярни или ударят камбаната- получават. Аз лично няма да забравя един случай, когато на един колега , който почина  и от Адвокатската колегия не изпратиха венец, защото не си бил платил членския внос. Колегите масово се оплакват , че има наета колекторска фирма ,  която изпраща смс-и ако закъснееш да си внесеш 20-те лева на месец . Получават се имейли , че има някакви закупени билети за театър или опера, но когато се обади човек, никога няма. Такива неща дразнят и огорчават колегите. Липсва и публичност. В  колегията нито един протокол от заседание не се качва в интернет.  Исками се да коментираме и малочислеността на Адвокатския съвет- тук са само 7 души. Навсякъде в страната са много по-големи. Според мен тези органи трябва да се разширят.  Повечето хора смятат,  че нещата са предопределени, че всичко е ясно и не ходят по събрания. Работата не е платена, не е популярна, трябва да отделиш или лично или служебно време. В същото време пък едни и същи хора искат да са в ръководството. Защо обаче- и аз нямам отговор. Може би ако бъда избран- ще разбера.

 -  Доста адвокати изразяват недоволство от начина, по който се разпределят служебните защити. Бихте ли променили тази практика?

 -  Моето разбиране за служебните защити е, че те трябва да бъдат давани или на млади начинаещи колеги или на такива, които са на възраст и  са затруднени в момента. Това е източник на финансиране и може да се помага по този начин. Но това е мое разбиране от морална гледна точка. Не виждам смисъл адвокати с голяма практика да разчитат на служебни защити. Но все пак това е въпрос на избор.  Аз никога не съм се занимавал със служебни защити, но от мои колеги знам че има съмнения относно начина на разпределение на делата.  На едни се дават само дела за принудително настаняване, а други получават дела с обвинения за убийства, особени представителства,  с хиляди и десетки хиляди лева хонорари. Според мен трябва да се направи актуален софтуер за случайно разпределение на делата сред адвокатите, които са в списъците за служебна защита.  Всеки има право да получава равни по обем и сложност дела.

 -Ще предприемете ли стъпки в насока облекчаване на достъпа на адвокатите до Съдебната палата , за да не бъдат подлагани при всяко влизане на проверки?

 -Реална стъпка в тази насока е да се направи вход за служебни лица – не само за адвокати разбира се, а за съдии, прокурори, полиция.  Сега е обидно хора като адвокат Будаков например, който е от 50 години адвокат, да минават през опашката. Има дни в които влизаме по 20 пъти на ден в съда. И всеки път трябва да си изпразня джобовете, да чакам , а служителка от администрацията , която е на работа от 2 дни, влиза с карта. Поне вече лични карти не ни искат. Така може да се закъснее дори за дело. Да не говорим , че и асансьорът  не работи.   Нормално е да се направи като в София един вход, през който да минаваме . Съдиите се сърдят, че повдигаме този въпрос, но гражданите би трябвало да знаят, че има недоволство, че мраморния площад пред Съдебната палата е превърнат в паркинг и всички плочки са разбити.  Нямало къде да паркират съдиите!  Но това не е мой проблем. Аз искам като гражданин там да има пейки , някакъв павилион, от където да си купиш вода , закуска. Има дни, в които заседаваме по 12 часа, а в съда няма дори кафе машина.  Работата ни никак не е лека, но хората не са запознати с естеството й  и обикновено сме персонажи във вицове.

 -  Подкрепяте ли  проекта за изменение на Закона за адвокатурата? Как бихте коментирали  атаката на главният прокурор Сотир Цацаров срещу  четири текста  от Закона, които дават възможност на адвокатският съвет да проверява сигнали от защитници, че не им е оказано съдействие от магистрат или разследващ?

 -  Подкрепям проекта.  Основния проблем, който тревожи нотариусите е за прославутите заверки – правото адвокатът да заверява документи. Но изискванията, които трябва да бъдат спазени са толкова много, че не мисля, че са много адвокатите, които ще си зарежат практиката и ще тръгнат да се занимават със заверки.  Колегите нотариуси ползват толкова много привилегии. Няма друга държава в Европа, където бройката на нотариусите и ЧСИ да е законово регламентирана спрямо населението – на 10 000 души по 1 нотариус.  Не мисля че моралът на един адвокат е по- нисък от морала на един нотариус.  Преди време един нотариус продаде колата на главния прокурор. Това са смешни вопли. По отношение на атаката на Главния прокурор трябва да е ясно на всички, че проверката която Адвокатския съвет ще има право да извърши по жалба на даден адвокат, ще се извършва с ръководител на съответното ведомство.  Факт е , че някои  от младите магистрати имат негативно отношение към адвокатурата  и се стига до неприятни ситуации.  Демонстрират поведение, неадекватно на поста, който заемат. Скоро по мое дело млад колега, председателстващ състава, през цялото време си флиртуваше със секретарката и това направи странно впечатление на моите клиенти.   Всеки решава как да си води делото, но има случаи, когато отношението към нас е негативно и ние би трябвало да защитим правата си. Има и злоупотреби със санкции и с глоби. Аз веднъж съм глобяван , макар че дори не бях редовно призован.  Бях пуснал молба , че съм в отпуск, но тя не бе уважена. В последствие трябваше да се впусна в обяснения, че съм сключил граждански брак, че съм заминал за Франция на сватбено пътешествие , да прилагам удостоверение за брак, самолетни билети и прочее. Та целия съд разбра. Но пък и глобата бе сериозна- 500 лева.  Не виждам защо при такива случаи, в които даден съд е проявил тенденциозност, адвокатът да не може да се защити.  

 -  Мислите ли , че адвокатската гилдия трябва да бъде по – активна по въпросите касаещи промените в съдебната система?

 -  Адвокатите трябва да бъдат по-активни не само за съдебната реформа, но и за всичко  случващото се в държавата.  Една гилдия от 1 200 души юристи и то само в Пловдив , са сериозна сила.  Да излиза със становища по определени въпроси. Аз се помъчих да организирам протест в подкрепа на протеста на Съюза на съдиите ,  тук в моята кантора организирахме подписка в подкрепа на  Лозан Панов . Ние адвокатите, сме част от правораздавателната  система и на мен ми се иска в един състезателен процес  адвокатът да има наистина равни права с прокурора, а не да се явяваме там като някакви дразнители. Това, което се случва в момента, не е редно.  

Аз мисля, че съдът наистина трябва да бъде независим. Бил съм съдия в годините, в които съдът наистина нямаше никакви права – 93, 94 –та година. Тогава прокуратурата задържаше и пускаше.  Дано тези времена никога не се връщат.  На фона на икономическата обстановка в страната, съдиите са с добър социален статус – сериозни заплати, бонуси, отпуски  - имат всички условия да си вършат спокойно работата и да бъдат наистина независими.  Когато аз бях съдия, заплатите ни бяха такива, че нямахме пари дори да отидем да обядваме.  Нещата се промениха в положителна посока откъм материална база. Сега трябва да се променят нещата от гледна точка никой да не им се бърка в работата и сами да могат за избират най- кадърните си колеги. Сега се стига до някакви аномалии.  Колега от прокуратурата Петко Минев спечелил конкурс за съдия с висока оценка, но понеже имало предварителна проверка срещу него, ВСС отказа да го назначи.  Това е в противоречие със закона.

 - Как възприемате практиката, която се налага през последните години, а именно  адвокати да преследват близки на загинали в катастрофи, за да водят делата им за обезщетения?

 - Това е много чувствителна тема.  Аз категорично  осъждам тази практика, тъй като съм чувал ужасяващи неща от колеги.  Имал съм близки, които са губили близък в катастрофа и още не е погребан човекът и адвокатите отиват при тях и започват да им говорят за договори, печалби и пр.  Укоримо е и от гледна точка на адвокатурата , тъй като често се случва адвокати да примамват чужди клиенти като им обещават колосални обезщетения, дават им суми напред като помощи, а след това ги товарят с огромни хонорари.  Получава се една мръсна война, от която никой не печели.  Е, поне клиентът не печели. Защото има колеги, които показват завиден стандарт на живот и всички ние в гилдията ги знаем кои са.

 -  Какво бихте направили,  за да бъде прекратена тази практика?

 -  В тази насока могат да се направят много неща. Има варианти адвокатът да бъде наказан от Дисциплинарния съд на колегията. Но за това съдът  трябва да бъде сезиран. Потърпевшите трябва да подадат жалба и тя да бъде разгледана.

 

* Стефан Левашки е завършил  Юридическия факултет на Софийския университет. От 1992 г. работи последователно като  стажант-съдия, юрисконсулт Община Пловдив,  след това продължава като младши съдия в Окръжен съд и съдия в Районен съд Пловдив. От края на 1995 г. е адвокат в Адвокатска колегия-Пловдив.

Парашкева Иванова, TNS.bg