Адв. Станев vs. Лиляна Поповска по темата национално самоубийство ли е излъчването на БНТ в Македония

През изминалата седмица бе анонсирана новината, че БНТ ще се излъчва в Македония. В социалните мрежи обаче популярност придоби статус във Фейсбук профила на Лиляна Поповска, политик от Република Северна Македония, която е била заместник-председател на парламента. В него тя емоционално заявява, че това би било „национално самоубийство“, както и че е налице антидържавна пропаганда, както с Екзархията през 19-ти век. 

По този повод TrafficNews потърси за коментар адвокат Станислав Станев, който е доктор по международно право и международни отношения и има подчертан интерес към процесите, които текат в Западните Балкани и конкретно в Република Северна Македония.

- Адв. Станев, как ще коментирате изказването на Лиляна Поповска? Има ли опасност за държавността на Македония от навлизането на БНТ?

- Започвам от там, че не навлиза БНТ, няма да се излъчва „първа програма“, а се договаря излъчването само на БНТ 4. Т.е. не е налице някакъв кой знае какъв „пробив“, но това е отделен въпрос. Колкото до Лиляна Поповска, тя е родена, израснала и формирала се като личност в една среда, в която отвсякъде се лее сръбска реч, думата „българин“ е била настойчиво сатанизирана. Среда, в която проявата на симпатия към българското (умишлено не казвам България, защото държавата в тогавашното си състояние не е била повод за гордост за тези, които се чувстват българи в Югославия) е била равнозначна на страдание не само за конкретния човек, но и за неговите близки и поколения. Бих могъл да кажа, че госпожа Поповска е относително точен пример за уврежданията на пропагандата на Югославия, но ми се струва по-вероятно да приема друга теза за достоверна. Лиляна Поповска е типичен пример за успял човек. Успял в среда, в която успех имат само хора, които съзнателно и страстно са прегърнали лъжата и които са се посветили на борбата за нейния успех.

- Какво имате предвид?

- Госпожа Поповска е политик, който освен всичко останало има научна активност на полето на политическите науки. Един такъв човек, който би следвало да се е научил на критичност, която да му помогне в научното израстване, заяви абсурден и несъстоятелен от научна гледна точка, но силен като послание кьорфишек – за антидържавната (от гледна точка на югославската идеология) дейност на Екзархията. Въпрос на елементарно познаване на историческите факти е, да се знае, че православните християни в Македония са били или част от Цариградската патриаршия (духовниците на която са проповядвали и налагали в основната си част гръцка, но в немалка степен и сръбска великодържавна политика) и от Екзархията - българска в сърцевината си. Любопитен е моментът, че екзархийските духовници в Македония са част от местното население. А при самото възникване на Екзархията, българската държава все още не е съществувала като субект на международното право. В този ред на мисли, ако един образован човек възприема Екзархията като враг това означава, че той е защитник на каузата, защитавана от Патриаршията – на сръбски или гръцки държавни интереси. И тъй като госпожа Поповска е родена не в Гърция, а в Югославия, в центъра на чиято държавна философия беше „сръбството“, явно тя се притеснява от намаляване а сръбското влияние край Вардар.

- Възможно ли е да се приеме, че Поповска смята чуждите телевизии за смъртна опасност за Република Северна Македония?

- Възможни са два отговора на този въпрос. Единият е, че тя наистина така мисли. Но тази хипотеза трябва да се разглежда в рамките на факта, че от самото възникване на Македония като самостоятелна държава и до днес, там се излъчват множество сръбски телевизии. Т.е. Ако по този начин Поповска демонстрира притеснение от чуждо влияние, значи тя приема сръбските телевизии за „родни“. Тази хипотеза е малко вероятна, по-скоро сме изправени пред нещо различно. Хората в Македония, макар и да не смеят да го заявят открито, са наясно с тоталната фактологическа несъстоятелност на сръбската пропаганда, която не спира да ги облъчва. Промъкването на една българска телевизия сред десетките опции на дистанционното за телевизора в Македония, представлява опасност за поддържаната с години и финансирана щедро идеологическа манипулация. Трябва да отбележим, че за съжаление само една телевизия, особено БНТ 4, едва ли може да бъде рицарят, който сам да прогони от съзнанието на хората една лъжа, поддържана с години. Страховете на един политик с югославска сърцевина обаче са показателно за стабилността на коминтерновските основи на държавата.

- А защо чак сега България прави такава крачка? Защо българските телевизии не са навлезли масово в Македония след като тя стана независима държава? 

- Въпросът Ви дава една много добра диагноза на безкрайната несъстоятелност на българската политическа и медийна среда по отношение на Македония вече почти три десетилетия. Очевидно е, че щом толкова време не се е случвало или България не е имала желание да го реализира, или тези, които са били натоварени с такава задача/идея, самите не са искали или не са можели. Въпросът е много дълбок и не може да получи обстоен отговор и с хиляди страници. Искам обаче да направя няколко уточнения на „дребни“ моменти, които обаче не са маловажни. Дълги години българските телевизии в Македония имаха представителство, макар и скромно. „Гледачите“ (както наричат там зрителите) край Вардар можеха свободно да гледат български поп-фок хитове и мога да кажа, че телевизията, която дава тази възможност, се радва на сериозна популярност там. Аз самият не съм почитател на този музикален жанр, но не мога да не призная, че колкото и да съм скептичен към него, дълги години именно „чалгата“ беше възможността на хората в Македония за по-интензивен досег със звученето и писането на съвременния български език. Този пример онагледява един от сериозните проблеми, който нароилите се напоследък „специалисти“ и „експерти“ по Македония, а и Западни Балкани не успяват да видят. Става въпрос за авторските права Когато една телевизия излъчва чужда продукция, тя следва да се съобразява с изискванията на носителя им и сключения с него договор. Сърбия и нейните телевизии явно имат други приоритети и затова инвестират във възможността за досег с аудиторията на Македония. Явно е, че са наясно доколко точно непоклатими са там, наясно е и Лиляна Поповска и затова реагира така.

- А има ли начин това изоставане да се навакса от България и само за пари ли става въпрос?

- Всичко може да се направи, ако има съзнание, желание и се положат усилия. Опасявам се обаче, че тази комбинация не е факт по отношение на тукашните медии. Елементарен пример: какво пречи на българските телевизии, когато правят прогнозата за времето, да отделят 40 секунди на Македония – да кажат колко градуса ще е в Струмица, дали ще вали в Скопие и подходящо ли е времето за плаж в Охрид и Дойран? Да не говорим, че освен всичко останало това и дало атрактивност и за туашната аудитория. Само че това не се прави. И не е защото на никой не му е хрумнало, по-скоро защото всеки оператор гледа свои тесни и краткосрочни приоритети. Именно това различава българските медии от сръбските и е една от причините посланията на Белград да са толкова масови от „синия екран“ в Македония. А да не говорим и че по една от малкото български телевизии, които се излъчват в няколко окръга на югозападната ни съседка, мащабно и целенасочено се леят антибългарски послания. Водещ български журналист охотно дава простор на манипулативни тези, които са фактологически несъстоятелни, но са в пълен унисон с пропагандата на Кралство Югославия, на Титовата държава, а и на съвременния антибългаризъм, който управниците в Скопие, подкрепяни и от сръбските телевизии, налагат като държавна политика за поколения хора, които имат свои роднини отсам Осогово. В този ред на мисли, истеричният статус на Поповска може и да е повод за усмивка, но такова самодоволство е погрешно и ако не променим нещо, България ще продължи да се спъва в същите коминтерновски и Титови камъни, които в продължение на десетилетия не се сеща да махне от градината си.