Спомням си юни 2005 г. С мой колега от университета, който беше политически активист, пътувахме за София да се явим на изпита пред Министерство на правосъдието. На гарата в Пловдив той ми казва, че има някакви („Атака“), дето са толкова силни, че неговата партия и другите „мейнстрийм“ били в ужас. Тогава тия някакви ги нямаше на „картата на социологията“ и в политическите дискусии на нито една от националните медии. След 5-6 дни обявиха резултатите и „бомбата избухна“. Непознатата за социолози и политолози партия нахлу с 20-ина депутати в Парламента и стана активна част от политическия живот за следващите 15 години.

Тогава се говореше, че ако се знаело, резултатът щял да бъде дотам голям, че ... Е, знаело се е, но не от масовата аудитория, електоратът трябваше да си чете комикса, който му се поднасяше.

Та, с партия „Величие“ - нищо ново и нищо странно. Аз лично бях забелязал, че нещо голямо къкри върху огъня на нардоното недоволство. А през последните месеци и особено седмици нямаше съмнение, че „изненадата“ предстои. Не че нещо, ами и сега да „бръкнете в тубата“, ще видите, че огромната част от интервютата с (под)полковник Марков са с шестцифрен брой гледания. Не казвам, че всички гледащи го са го харесвали. Ето например, аз съм го гледал, но не съм го харесвал. Казвам, че беше в пъти по-популярен от огромна част от любимите на националните медии чаровни кандидати, които често имат удобна трибуна с добронамерени въпроси.

Всьщност, ако искам да бъда точен, за Марков чух още преди повече от десет години. В продължение на цялото това време човекът „бавно и полека“ като трудолюбива пчеличка, събираше капка по капка симпатии. И накрая реши да я излее в бокала на „Исторически парк“. Социолозите със сигурност (освен ако не са слабоумни, а те не са!) са регистрирали какво се случва. Но явно са решили да мълчат. Не знам защо. Може би, за да задържат в „партер“ резултата. И така вместо да угасят огъня, обилно го поръсиха с бензин. Нали нямате съмнение какво ще стане с резултата им на следващите избори ...

Не ме разбирайте погрешно. Не хваля „Величие“, а още по-малко (под)полковника! Опазил ме Бог. Като убеден български патриот за мен няма съмнение, че всеки приятел на Русия е враг на просперитета на България. Но от една страна смятам не просто за недемократичен, а направо за севернокорейски подходът на медиите и социолозите, към тези, които не харесват. То и аз не ги харесвам, ама смятам, че мачът трябва да се играе честно. От друга страна смятам, че „Величие“ са толкова базови като подготовка, че са елементарни за оборване. Ако социолози и медии искаха да изчезнат, просто трябваше да им дадат трибуна и да им организират дебат. Ама не с някой от дежурните „лаладжии“ (който реално щеше да им вдигне авторитета), а с подготвен човек, който „играе“ комфортно на техен (на „Величие“) терен. Всичко щеше да приключи след едно, максимум две интервюта. Те обаче не го направиха. Знаете ли защо? Просто толкова си могат, ама не искат да изпуснат вкусния кокал на телевизионното внимание.

Гарантирам ви, че толерирането на такива (не)способници в следващите месеци (а може би и години) ще продължи да „вдига топката“ на всякакви величия и ще го правят, въпреки че ще виждат какъв е резултатът. Просто масовият българин е непредставен не само в политическия живот, но и в медийната среда. Ако политическите анализатори, социолозите и водещите, изявяващи се до 7 юни, бяха коректни, трябваше не просто да се извинят на хората и оттеглят, но и да върнат парите, които са получавали месеци наред да лъжат. Само че не са. И така ще си остане. Беше песъчинка по песъчинка, сега е тухла по тухла, а (пази Боже скоро и ) стена по стена ще продължават да се руши усещането за дръжавност ...

* Адв. Станислав Станев е член на Адвокатска колегия - Пловдив и преподавател по международно право.