Адв. Станислав Станев е член на Пловдивската адвокатска колегия, доктор по международно право и международни отношения, експерт в проблематиката на Западни Балкани. В момента преподава в катедра "Политически науки и национална сигурност" към Факултета за икономически и социални науки в ПУ "Паисий Хилендарски" . 

- Защо, според вас, бе направена интригата с машинния вот преди изборите? И кой спечели от нея?

- Няма как да вляза в главата на хората, които измислиха и реализираха тази ситуация. Ако гледаме решението на Върховния съд, ще видим, че действително органът, който отговаряше за сертификацията на машините,  не се справи навреме. Т.е тези хора, които настояваха да има машинен вот, аз лично нямам против да има такъв, макар, че предпочитам да гласувам на хартия, трябва да отправят своята критика към Министерството на електронното управление, които не успяха да сертифицират машините. Според мен, най- много в тази ситуация спечели купения и корпоративния вот, защото всеки скандал подкопава доверието в изборния процес и хора, които се колебаят дали да гласуват, не ходят до урните изобщо. Гласуващите намаляват, а процентът купен и корпоративен вот  се увеличава.

- Можем ли да направим паралел между аферата Костинброд и това, което се случи миналата седмица?

- От 2013 г. досега, не съм  спрял да вярвам , че аферата  „Костинброд” беше една огромна подигравка с демокрацията, с изборния процес и пр. И двата скандала повлияха на изборите, макар че костинбродската афера повлия повече. Има обаче и една сериозна разлика. Машинният вот беше спрян от Централната избирателна комисия, която е законен орган. А аферата „Костинброд” е инициатива на един журналист, който ясно съзнаваше, че се гаври със закона. Като резултат са сходни, но като законова основа – категорично не. Това, което мен ме радва, че партиите, които в момента подкрепят машинния вот , тогава се радваха на тази афера , тъй като тя сваляше резултата на техния политически опонент. Сега със своите изказвания те признават, че това тогава не е трябвало да се случва.

- Въпреки вашите предпочитания към гласуването на хартия, не можем да отхвърлим с лека ръка  15 –те % невалидни бюлетини. Как може да бъде ограничен невалидния вот?

- Първо трябва да се види точно какви са проблемите с бюлетините и кое ги прави невалидни. Видях, че има страшно много сгрешени протоколи. Причина за това е, че за голяма част от членовете на секционните избирателни комисии приоритет е да отидат и да си получат парите. Но когато не са достатъчно прецизни или са некомпетентни, резултатът винаги е такъв. Има държави, които когато организират избори, формират по такъв начин своите избирателни комисии, че да редуцират проблемите. Например, една от тези държави, ангажира адвокатите и юристите. Това са хора, които са наясно с материята и изборния процес тече по-гладко. Мисля, че ние адвокатите, също бихме помогнали с радост това да се случи.

 - Действително имаше сгрешени протоколи, но също така имаше и хиляди объркани бюлетини.

- Преди време имаше идея да се ограничи правото на глас , като се въведе изискване на определено ниво на образование. Което е в тежко противоречие с конституцията. Аз лично не го подкрепям. Но смятам, че хората, които го подкрепят, би трябвало да са щастливи, защото усложнените бюлетини затрудняват хората с интелектуални дефицити и води до това, че тези, които са по-образовани и интелигентни по- адекватно отразяват своя вот. Така, че в момента имаме своеобразен образователен ценз. Макар, че това е форма на дискриминация, която аз не мога да приема.

 - Гласуването в България по принцип е задължително, но няма механизъм, който да накара хората наистина да изпълнят това свое задължение, както е в други европейски страни.  Как би могло това да се промени?

 - Могат да бъдат въведени различни механизми. Например, да се въведе ограничение за заемане на публични длъжности, ако не сте гласували. Според мен, това което трябва да се направи, аз не съм голям привърженик на задълженията. Партиите, ако наистина им искат да има по-масово гласуване, трябва да насърчат екипите си да изпращат позитивни послания към избирателите. Защото като следя изказванията на някои кандидати, аз оставям с впечатления, че България е изчезнала, а аз съм пропуснал този факт.

 - Това звучи като утопия. И все пак задължителният вот не е ли вариант за справяне с корпоративния и купения вот?

 - Ако искаме да ударим по джоба купувачите на гласове, трябва да излезем и да гласуваме масово.  Например, ако в една избирателна секция гласуват 500 души, а 50 от тях са купени, има значение дали ще гласуват само 100 човека или всичките 500. Във втория случай купеният вот няма да се отрази на резултата. Това е наш граждански дълг и това може да бъде една своеобразна война на избирателите срещу политиците.Така можем да накараме политици да насочат усилията си и ресурсите си към нещо положително, вместо към пазарлък на гласове. Ако  българските политици не искат висока избирателна активно, те няма да въведат задължителен вот. Или ще го въведат по такъв нелеп начин, че той няма да сработи. И отново всичко остава за сметка на нашата гражданска съвест.