Свикнали сме да мислим месец март като месец на жените, в самото му начало се явява прадревната – и вече доста ширпотребна - езичница Баба Марта, към края му идва астрономическата пролет, и все едно дали отбелязваме или иронизираме неговия осми ден, обраснал във времето с безброй значения и нюанси, той си остава своеобразен празник.

Защо да не наречем 8 март празник-провокация, щом като ни предизвиква все пак да разговаряме за жените, да се питаме кои са и какви са днес, да се щураме от клишетата за изменчивата им и капризна природа до разбирането за множеството им същностни и социални роли, които мъкнат като раници на гърба си в модерния свят.

Въпросът за “многоръките” съвременни жени истински ме вълнува и все по-често се питам как ли се справят почти безупречните, посветени във високия смисъл на професията си жени от най-атакуваните и “болезнени” обществени системи като правосъдието и здравеопазването, например? Защото несъмнено сред “гнилите ябълки” и “убийците в бели престилки”, широко разпространени метафори на публичното недоволство и форумна омраза, съществуват и работят всеотдадено, всекидневно и прецизно и други, “неподчинени” и неподчиними на масовите негативни представи жени. Техните трудни, но и преизпълнени “осмомартенски делници” заслужават респект и уважение.

“В нашата работа е много важно да не даваш празни обещания”, казва ми Наташа Добрева и се усмихва. Успяла съм да я “изтръгна” за час от кантората й, където се труди и по празниците. Деликатна, изящна и фина, напомня руска дворянка от роман на Тургенев, но е адвокат. Специализирала е “Права на човека” в Швеция и с компетентна сила и всеотдайност гради мечтата си да се занимава тъкмо с тази благородна кауза и да носи риска заедно със своите клиенти. “При защитата на човешките права от голямо значение са консултацията и правният съвет, които помагат на клиента да вземе решение. Това е като “информираното съгласие” в медицината, изисква връзки, основаващи се на доверие. Неслучайно адвокатът се нарича и повереник”, споделя Наташа Добрева и деликатно разказва за трудните случаи и дела, които я водят из цялата страна. Защитава и родители, чиито деца са жертви на лекарски грешки, и хора, жертви на трафик и насилие, сътрудничи си с правозащитни организации, работи с кризисни центрове като “Анимус” и разноликите й, интересни, напрегнати и често преизпълнени с трудно поносима болка делници накрая й носят удовлетворение, най-често когато клиентите й се превърнат в приятели и съмишленици.

Познавам Виолета още от средата на 90-те като студентка по право, която посещаваше лекциите и часовете ми по творческо писане. Трудната материя от законови алинеи и параграфи изглежда я озаряваше и с поетично вдъхновение. Открихме се пак преди две години – и пак благодарение на книгите и поезията. Сега Виолета Калайджиева е прокурор по тежки престъпления в Сливен, самата оцеляла след тежко престъпление. По време на служебно пътуване към Котел автомобилът, в който пътува с още двама прокурори, внезапно е връхлетян от джип. При катастрофата двамата й колеги загиват, а тя, възстановяваща се от сериозните и болезнени физически и психологически травми, все още се явява на съдебните заседания по безкрайното и проточило се дело, което изглежда няма да завърши със справедлива присъда за убиеца. “Не искам да приема, че са ми отнели светлия смисъл на правото”, казва Виолета Калайджиева и продължава да го търси отново в работата си. Освен тежките случаи на убийства и изнасилвания, по които пише обвинителни актове, тя отделя време и за теоретични занимания, участва в научни конференции и семинари. Изборът й на нелеката прокурорска професия, където си “челно сблъскан” с проявленията на злото, само привидно противоречи на красивата, одухотворена и крехка Виолета. Дори общуването с толкова образован, фин и мислещ юрист като нея ти внушава, че справедливостта не може да изчезне току-така, да се разгуби напълно и съвсем. И че навярно с много воля и със съучастието на млади, подготвени и посветени професионалисти като прокурор Виолета Калайджиева и адвокат Наташа Добрева съдебната реформа в България все пак ще се състои. Може пък като в съседна Румъния да е благодарение именно на жените и защо да не си го кажем и на 8 март?

 



Автор: Мирела Иванова

TrafficNews.bg