21 житейски урока,

които научих и затвърдих през 2022

  1. Здравето е приоритет. Не привилегия, не даденост. То е безценен дар, който трябва да обгрижваме и пазим всеки ден. И поддържането на тялото здраво е израз на осъзната благодарност към Създателя.
  2. Винаги си струва да се борим за това, което обичаме, струва си да останем верни на нашите копнежи, ценности, мисия. Ценете идеалите си, уважавайте музиката, която вълнува сърцето ви и красотата, която се оформя в ума ви, милейте за стремленията, които покриват вашите мисли.

И... ако им останете верни, като действате подобаващо, един ден вашият свят ще бъде изграден наистина красиво и съдържателно.

  1. Инвестицията в знание е винаги добра идея и осигурява най-високите дивиденти.

Това е най-ценен капитал! Не пести усилия за образование и трайни знания.

  1. Ние сме това, което правим всеки ден, постоянно. Ето защо стремежът към съвършенство е нашият потенциал - то е акт, процес, напредък. То е нещо, което ни предстои. Разбира се, то е илюзия и непостижим идеал, но човек винаги търси начин как да стане по-добър, защото духовният стремеж в нас знае, че винаги има и следващо ниво, винаги има и още малко по-нагоре, и още малко по-добре.
  2. Всичко може да се промени само за миг.

Животът е кратък и несигурен.

И човек трябва да бъде психически подготвен за всякакви сценарии.

Поемаме дълбоко дъх и очакваме неочакваното! Един подготвен ум се справя много по-добре с черните лебеди на ежедневието.

/ по Насим Талеб /

  1. Избирай съжаленията си, тоест ... избирай за какво да съжаляваш.

Има болки и страдания, които си струва да пуснем. Да, случва се нещо - драма, проблем, раздяла … съжаляваш, плачеш .. но после ... като си го изстрадаш порядъчно, напускаш тази долина на скръбта ... и просто не се завръщаш повече в нея. Както казва Мураками - болката е неизбежна, страданието е въпрос на избор.

Има съжаления, които си струва да изоставим.

  1. Ефектът на прожекторите - понякога сме склонни да надценяваме степента в която другите хора се вълнуват от нас или наблюдават нашия външен вид, действия, избори. Понякога плащаме ненужно висок данък обществено мнение. Това създава излишно напрежение.

Доста освобождаващо е всъщност да осъзнаем, че всеки човек преминава през живота, притеснен за себе си и съдбата на най-близките.

А има толкова много скрити таланти в нас, все още неразкрити и непроявени, поради страх от осъждане. Здравословно е да бъдем органично свързани с автентичната си природа, да се развиваме и да живеем според нашите ценности. А не според “фалшивите показания” на социалното лицемерие.

  1. Светът се променя чрез твоя пример-действие и не толкова, чрез твоето лично мнение-думи.
  2. Мотивацията не е онази движеща сила, която винаги работи. И само тя не е достатъчна. Защото понякога си свързан и вдъхновен от източника, друг път не си … тоест, мотивацията не е нещо трайно и сигурно. Но дисциплината ... е! Нещо трайно и сигурно. Мотивацията е отправна точка, събитие, чувство, което след време може и да избледнее, а дисциплината е начин на живот, действие, нещо, което остава с теб винаги и дава резултат.

Дисциплината ще те отведе там, където мотивацията не винаги успява и може.

Самодисциплината е уникално ценно умение!

Така, че избирам дисциплината пред мотивацията.

Винаги!

  1. Разнообразните набори от различни умения са благодат.

Поддържането им разбира се, отнема време, енергия, изисква труд и посветеност.

Но наличието на един приятен набор от различни умения, помага и разширява възможностите ни.

Светът става все по-конкурентен. И да си добър само в едно нещо, понякога просто не стига, не е достатъчно. Хубаво е човек да има добре развити резервни умения, вън от основаната линия на работа.

  1. Нагласата е съдба! Правилната нагласа е едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат. Естествено, тя е процес, тя се изгражда, но тя е и нещо, много по-важно от минало, образование, обстоятелства, провали, загуби

Както веднъж Шарапова каза в едно интервю -

“Нагласата е всичко! Ако започнете да играете в турнир, мислейки, че ще го спечели някой друг, Вие имате сериозен проблем”.

Не говорим за себенадценяване или нереалистична самооценка.

А за здрав хъс!

Разбира се, по-лесно е да тренираме способностите си, отколкото отношението, но именно отношението към процеса е онази магия, която влияе върху цялостното представяне.

Грешната нагласа може да прецака почти всичко!

  1. Установих, че лично за мен, добрата хидратация и редовният спорт са по-важни, от това, колко точно съм яла и какъв е произходът на калориите.

Тоест - нямам проблем да не ям и да прекарвам време леко гладна, но имам проблем, когато не съм добре хидратирана и не спортувам!

Ето защо тези двете са ми винаги част от приоритетите.

  1. Преяждането е враг!!! Ужасен враг! Особено редовното преяждане. То е гибелен стрес за целия организъм. То е като тичане към смъртта. / моля да ме извините за грубия и леко пресилен изказ, но е вредно! /
  2. Редовно ме питат - ти как имаш толкова много енергия?

Отговорът винаги е един и същ - ами как !? ... от работата.

Безделието често се идеализира и романизира.

А празните, безделни ръце, според мен са “къщичка на дявола”.

Най-добрият начин за справяне с някаква драма или проблем - е като действаме! Не хленчим, не се виктимизираме, не се самосъжаляваме в горчива апатия.

Има и ще има неуспехи. Нараняват ни, правим грешки, животът ни притиска в ъгъла, а ние все виним другите и несправедливостта на съдбата. Това не помага!

Влез в действието! Усети го! Случи нещо! Направи нещо или поне опитай - само не стой! Вътрешната стрелка на компаса трябва винаги да сочи една и съща посока - към целта и към действието!

И така - получаваш енергия от работата си, от действието!

Гарантирано е! Мен лично безделието ми “стапя батериите” ... уморява ме.

А и светът е твърде удивителен, за да се отпускаме и да бездействаме със скръстени ръце!

  1. Времето ни е ограничено. И да не правиш нищо, също е нещо.

Не поумняваш ... вършиш точно обратното.

Всяка форма на бездействие води до последици, защото бездействието също е форма на действие.

Да виждаш, че има наличен проблем и да бездействаш, е форма на самоунищожение.

Тоест приоритизирай и изпълнявай.

Отново и отново! Без колебания!

  1. Вярата в хорското мнение ... която “вяра” понякога ни кара да бъдем “анти-себе си”...

Има моменти, когато обективно критичното чуждо мнение е добър коректив и полезен начин да опознаем себе си, качествата си, да внесем корекции в работа, позиция, поведение и като цяло да се развиваме напред. Това е градивно.

Но има и други моменти.

Доста хора имат ниска самооценка, чувстват се недооценени, мразят живота си и тогава решават да бойкотират по-успешните от тях, превръщайки се в техни съдници.

Тези хора имат комплекси и безкраен запас от отрицателни стереотипи.

Все негативни са, не се чувстват комфортно със себе си, не харесват себе си и кулминацията на това не-харесване намира израз в критика към по-успешните други и омаловажаване на техните постижения.

Не са ни нужни опити да “разклатим присъдите” на подобен тип хора.

Проблемът е техен. Не наш.

Не хабим здраве, време, ответни удари и нерви да се обясняваме.

Просто знаем - когато човек е пълен с величие, мъдрост, изобилие и хармония, той е милостив, благ, подава ръка, помага, изгражда, раздава любов.

Когато е пълен с “празни пространства”, лошотия, злост и комплекси - той е съсредоточен да критикува и уязвява, обсебен е от упоритата илюзорна вяра,

че по този начин частично или напълно затъмнява усещането за собствена несъстоятелност.

Което в крайна сметка е ... прозрачно ... и смешно!

Може да опитаме да помогнем на такива хора.

Или да ги игнорираме.

Зависи от контекста.

  1. Правенето на трудни неща е начинът, по който ставаме по-смели, по-силни, по-добри и по-умни. Да бъдеш умен, не е фиксирана черта. Да бъдеш умен изисква характер, учене и нагласа за растеж. Тоест zoom out и осъзнай, че да обичаш *правилните трудности, помага да израстваш стабилно.

Мъртвата тяга става по-интересна, когато увеличаваш тежестите.

  1. Търпението е една изключително красива добродетел.
  2. Неуспехът не е падане, а отказ от ставане, отказ от това, да се изправиш, да стъпиш на двата си крака и да продължиш напред. Може да трепериш, може да залиташ, но не спирай! Никога не спирай да вървиш напред! Особено, когато минаваш през Ада! Това е критично важно нещо!

Бъди олицетворение на думата “войн”.

Не кифла, не лигльо! Не саботьор на всичко хубаво.

Не унила жертва на съдбата по фън шуй.

Бъди Войн! На светлината и доброто!

  1. Хубаво е да присъстваме, а не да отсъстваме... и да прекарваме възможно най-много качествено време с любимите хора... които ще ни липсват ужасно... когато вече ги няма!
  2. Неизбежен е този закон - растежът идва само от упорита работа и подготовки, независимо дали растежът е материален, умствен, духовен.

Работата няма заместител!

  1. Споделената любов и споделената взаимност ...

Са най-прекрасната магия на света.

Са най-прекрасният вечен стремеж на две души към съвършенство.

Са най-прекрасен живот.

Тази магия обаче, не можеш да я нагласиш, наследиш, да си я купиш, поръчаш.

Можеш само да си я пазиш и развиваш един цял живот.

Късмет ли е, заслуга ли, награда ли, един Бог знае какво е.

Тя просто идва, пада от небето и те трясва.

В главата, в сърцето.

И едва ли има нещо по-хубаво от това, да обичаш истински.

И да си обичан истински.

Любов, в която аз съм ти и обратно.

Любов, в която две е едно.

Това последното истински и от все сърце ви го пожелавам през новата 2023!