Галин Дурев е на 29 години от Сопот. В момент е докторант към катедра „Политология” във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавърска степен по специалност „Политология” в ПУ „Паисий Хилендарски”, магистърските програми „Политически мениджмънт” и „Международни отношения и проблеми на сигурността” в Софийския университет, както и “Защита на националната сигурност” в Академията на МВР. С политика се занимава от 11 години. Член е на Националния съвет на БСП, като е политически организатор за областите Пловдив и Пазарджик. Трети в листата на БСП за България в МИР 17 – Пловдив област на парламентарните избори

- Г-н Дурев, Вие сте от новите лица на БСП. При вас обаче има съществена разлика от другите млади хора, които влизат в политиката. Макар все още да нямате 30 години, вече с политика се занимавате 11 години. Какво видяхте през това десетилетие?

- Наистина доста млад започнах да се занимавам с политика. Естествено, като всеки човек, съм видял и добро, и лошо. Виждал съм и много възможности, които са могли да подобрят състоянието на страната, но по една или друга причина са били пропускани от политическата ни класа. Това обаче не ме е отказало, напротив! Смея да твърдя, че имам идеи и конкретни политики, които биха имали положителен ефект върху цялото общество.

- 11 години  за един 29-годишен млад мъж са си доста сериозен опит. Моите наблюдения са, че младите хора в момента не са готови да се занимават толкова време с политика. Те твърде бързо биват разочаровани и се отдръпват от тези процеси. Защо?

- В динамичния днешен свят всеки очаква нещата да се случват веднага. Младият човек иска да знае днес, на часа, на минутата, какво би получил като перспектива и развитие. Той  не е готов да чака толкова много време, за да реализира себе си. Това не важи само за политиката, а и в много други области в частния и публичен сектор.

- Това ли е една от основните причини толкова млади хора да напускат страната?

 - Да, това е една от тях. Просто хората днес са обезкуражени да се борят за това, което искат да постигнат. Разбира се, вината не е само тяхна, а и на цялото развитие на обществото ни през последните десетилетия.  За тях ценности като семейство,  като отечество, като държава губят своето значение с всеки изминал ден.

- Водачът на листата на БСП в Пловдив проф. Иво Христов казва, че българинът толкова е загубил връзката с корените си, че дори вече не сключва брак. Това според него е разбиване на най-важните връзки в едно общество – семейството…

-  Няма как да не се съглася с проф. Иво Христов. Това обаче е една песъчинка от всички проблеми. Но разпадът на ценностите идва именно от разпада на семейството. То е основата на нашето общество, а оттам неща започват лавинообразно да се променят.

- За последните години колко твои приятели заминаха в чужбина, за да си търсят препитанието?

- В моя роден град Сопот почти няма мои връстници, с които съм израснал като дете. В Лондон например има цяла „сопотска колония”. Това, разбира се, е относително. Младите, както могат да намерят реализация в чужбина, така могат и тук. Сред моите приятели вече имам успешни бизнесмени в чужбина, които развиват фирми с 30-40 служители. Други продължават да работят в строителството. Като цяло, ако имаш качества, независимо къде си – можеш да се реализираш. Но безспорно е, че в Германия, Англия и другите страни дават повече възможности за развитие, а институциите в България понякога се явяват дори като спирачка  на всяко едно начинание.

- Много се говори за връщането на младите хора в България. Да приемем, че един компютърен специалист, финансист, инженер или други висококвалифицирани кадри много лесно биха успели да си намерят добре платена и сигурна работа у нас. Какво става обаче с онези без образование, а професионалният им опит е единствено нискоквалифициран. Те обаче взимат заплати от над 1000 евро в чужбина, ако се върнат в България, ги чака несигурност и заплата от порядъка на 500-600 лева. Е, как ще ги върнем тези хора?

- За съжаление, има цяло едно пропуснато поколение, а вече нещата отиват към второ и трето. Това са хора, които са наричани  „Деца на прехода“. Докато са били тук, те не са получили нищо -  нито качествено образование, нито достатъчно грижи, нито надежда, че могат да се реализират тук. Така те са тръгнали по широкия свят. Те са скъсали връзката с България, със семейството, с приятелите си. Те не искат да се връщат тук, защото не помнят живота си тук с добро. Ако някой каже, че ще върне тези хора, то или дълбоко се заблуждава, или откровено лъже.   

Когато говорим за връщане на младите хора, разбира се,  не става въпрос за всички. Винаги ще има големи имигрантски групи във всички страни. Но когато засягам този въпрос, винаги обръщам внимание и на българите, които са останали извън границите на страната ни през ХХ век. За тях ние въобще не мислим. Говоря за българите в Украйна, Молдова, дори и Македония и Албания. Тези хора милеят за България и ако им се отдаде благоприятна възможност, биха дошли да живеят и да се развиват тук.

Липсата на сигурност е основната причина, която накара хората да си тръгнат от България. За всеки един човек тя е на първо място. Независимо дали той се чувства застрашен от  икономическата несигурност, какво ще сложи на масата,  как ще отгледа децата си, а дори и страхът от  физическо насилие. Когато държавата не може да им осигури тези неща, няма по-естествено нещо от това хората да търсят сигурността и щастието си на друго място.

- Точно преди 10 години влязохме в Европейския съюз. Каква е промяната – сега и тогава?

- Наскоро си направих подобна тревожна равносметка, и то след диалог с хора от различни браншове. През 2007 година икономическата ситуация в страната бе много по-добра. Това не са празни думи, а реални данни от статистическите институти.

Днес, вместо да сме се възползвали от членството ни с ЕС, нещата при нас са плачевни. Тук вече може да говорим за тежки криминални проявления на политическата класа както по отношение на субсидиите, така и за всички механизми, от които можехме да се възползваме. Вместо това тези „реки от милиони” отидоха в твърде малко хора, които пък образуваха олигополи и картели в различни отрасли на икономиката ни.

- Къде е проблемът в политическата ни система?

- Проблемът не е нито в двуполюсния модел, нито в разронването на формациите, а това, че няма кауза или цел, която да обедини всички политически формации и да има национално съгласие по тях. До 2007 година целта ни бе влизането в ЕС и НАТО, а след като постигнахме тези национални цели, българският народ вече няма такава и живее буквално ден за ден. Сега основен приоритет и кауза трябва да бъде благоденствието на гражданите и развитието на държавата, но…

- Голямата ни цел не трябва ли да е физическото ни оцеляване като народ?

- За съжаление – да! Вече сме в това положение. Без дори да чертаем черни краски виждаме каква е демографската картина у нас, както и голямата миграция на младите хора, а и влошаващата се икономическа конюнктура.

- Кои са фундаменталните проблеми, които трябва да се решат?

- Мога да кажа само един, който ако бъде решен, всичко друго ще дойде на мястото си. Да, може и да звучи общо и клиширано, но  България трябва да има държава! 27 години имаме една псевдодържавност, а като говоря за държава, нямам предвид тези три компонента, които определят държавата – територия, народ и институции. Трябва ни държава, която създава ред на тази територия и допринася за благополучието на това население!

- Следва и логичният въпрос - как?

- Той е и най-лесен. Законите трябва да се спазват. Нямаме бъдеще като народ, ако всички не спазват общите норми . Теоретиците дават двата варианта - правото на силата и силата на правото. Ако единият не върши работа, то трябва да се намери компромисен вариант между двата.

- Тук обаче  пак идва въпросът за Съдебната реформа. Как може прокуратурата, съдът и всички правораздавателни органи да работят както трябва? Стига ли една подобна реформа, която се предлага?

- Първо трябва да развенчаем клишето за независимостта на българския съд и прокуратурата. И за малките деца е ясно, че това са едни тежко зависими политически органи. Най-малкото -  трябва ли да има политически квоти? Хайде, те не са партийни. Но когато говорим за квоти на президента,  квоти на Народното събрание… Е, тези органи се избират именно от политическите партии. Тогава за каква независима система може да говорим?

- Тези неща обаче могат ли да се оправят с ремонт на Конституцията? Ако основите на една къща не са стабилни… всички знаем тази фраза.

- Сегашната Конституция е доказала многократно, че по нищо не спомага развитието на страната ни. Въпрос на дебати е какви стъпки трябва да се предприемат за изготвянето на нов основен закон. Защото този видимо не работи, без да изпадаме в политическо говорене, а само като изведем няколко факта.

Призванието на една Конституция е да конструира едно държавно образувание, което да функционира в интерес на гражданите. Ако този първи стълб на основния закон не отговаря на това твърдение, то тази Конституция по същество е безсмислена.

- Имаше разговори за свикване Велико народно събрание, политическите партии започнаха да взимат отношение,  но всичко си мина,  след като президентът Румен Радев разпусна парламента. Как може да бъде направен тоталният ремонт на държавата.?

- Преди всичко трябва да има политическо съгласие. При положение, че има 8 формации и всяка лансира  своя гледна точка за развитието на страната, няма как да стане. Призивът на едни  е за президентска република, на други за парламентарна,  трети искат 120 депутати, четвърти друго и т.н. и т.н. Но всъщност това е само технология, ако тези неща не бъдат запълнени с национално отговорен смисъл и действия, то всичко останало няма никакво значение.

По време на дебата, който със сигурност ще се отвори пак -  за мажоритарна и пропорционална избирателна система, първо трябва да имаме друго предвид. Ако политическите партии не засилят подбора на кадрите, които произвеждат няма да има значение дали един послушко, мошеник или напълно некомпетентен човек е избран мажоритарно или пропорционално.

 

* Купуването и продаването на гласове престъпление!