Мария Капон, водач на листата за народни представители за град Пловдив на „Изправи се! Ние идваме!“

-Оптимист ли сте за шанса най-сетне да имаме ново правителство? Възможен ли е консенсус в общество, което се разделя по всяка следваща тема? И каква е цената на "примирието"?

-Всяко общество има различни виждания по определена тема. Такива са правилата на демокрацията. Възможността да се направи правителство е работещ механизъм, който да задоволи очакванията за развитие на по-голямата част от гражданите. Вариант, в който всички да са едновременно и еднакво щастливи – няма. Това е химера, която често политиците продават, за да получат срещу нея любов и гласове, но после винаги идва разочарованието. Затова внимавайте с тези, които ви обещават всичко.

Има цена, която не съм готова да платя. Между свободата и салама, винаги ще предпочета свободата. Така, че за мен въпросът не е просто да има някакво правителство, а кабинет, който е готов да прави реформи, да преследва тези, които ограбиха парите на българите, защото около 9 млрд. годишно изчезваха през последните 12 години в джобовете на мафията. Трябва ни кабинет, който работи за забогатяването на хората и успеха на България, а не просто правителство, с което живуркаме и зад което удобно ще се скрият старите интереси. България има нужда от промяната, която извади хората на улиците, иначе те ще си извадят куфарите и ще си заминат навън.

-За трети път в късо време отивате на избори. Как Ви се струват обещанията, дадени от Вас в първата кампания? Изпълнихте ли някое от тях? Остават ли валидни и днес, на прага на новите избори?

Абсолютно валидни са и днес. Успяхме с малка част от обещаното – Борисов не е премиер, поправихме избирателния закон, актуализирахме бюджета. Започнаха да излизат на бял свят част от „касите“ с мръсни пари на властта от ГЕРБ и ДПС, вдигнахме бюджета за култура, извадихме на бял свят кадрите с насилие, които миналата власт упорито криеше. Намерихме стотици документи за безпрецедентното незаконно подслушване на български граждани, помогнахме на стотици малки общини да върнат правата си за избор… Но по-добре да не изброявам свършеното през този миниатюрен период, защото това, което се налага да свършим, е много повече, а аз винаги гледам несвършеното.

-Новият политически субект внесе в политическата лексика думата "почтеност". Как ще коментирате това?

Думата почтеност съществува далеч преди този субект, но по-добре да не се връщам във времето. Това е нормален критерий и стандарт в обществения живот, който се практикува в развитите демокрации. Мен лично ме плаши, че за нея се говори като дефицит! До къде е стигнала политиката и политиците? У нас обичайният отговор в ситуации на съмнение за нечия почтеност, е „прокуратурата и съда не са го доказали“. А тя, прокуратурата, е у тях! Ако ме питате за базисната почтеност, за нея не се говори, тя се доказва с дела. В политиката говорим за стандарт, свързан с репутацията, с който трябва да се съобразяват всички, захванали се с обществена дейност. Думата срам се учи още в семейството и е добре да не се забравя. А хората, които прекалено често говорят за почтеност, обикновено имат проблеми със себе си.

-Възможен ли е вариант ситуацията да се върне към първоначалната си позиция - ГЕРБ на власт и Борисов министър-председател. И какво ще означава това?

-За мен е невъзможно. Борисов е приключил привидно, една от  големите опасности е десетките милиарди накрадени пари да се опитат да инсталират друг Борисов и да задържат това състояние на обществото, в което имаме богата мафия и бедни граждани. От друга страна Борисов е в голяма част от общините в страната, по села, кметства и усвояването на пари там продължава заедно със схемите. Нека да се огледаме и да видим, че е страшно, местни феодали са си на постовете, леко може би са поуплашени…, но някой искаше да им даде пространство с нестабилността и липсата на народно събрание, с отлагането на правосъдната реформа и даденото време на Гешев. И всичките тези хора ще работят усърдно в опита за връщане на хората на Борисов. Това е истинската битка. Така, че трябва да се въоръжим с търпение и твърдост, за да не загубим страната и децата си.

-Хората в момента се вълнуват от галопиращите цени, от бройката на заболелите от Ковид, от риска да останат без работа и доходи на ръба на тежка зима. Не са изключени масови вълнения и протести. Какъв е полезният ход на политиците, за да предотвратят подобен вариант и да дадат надежда на хората? В крайна сметка подобни кризисни моменти е имало поне няколко пъти в новата ни история. Някой взема ли поука от тях изобщо?

-Миналата година протестите бяха на базата на морала и чувството за справедливост. Тази година протестите са икономически – битка за препитание. Ако се бяха събрали заедно, може би преходът щеше да свърши по-лесно, но тогава синдикалните лидери се криеха в миша дупка и обясняваха, че с политика не се занимават. Това е лъжа. Всеки икономически и социален проблем е политика. Те са интелигентни хора и знаят това - значи, просто се възползват от ситуацията.

Един кабинет трябва сериозно да се заеме с алтернативни доставки на газ и скоростно дострояване на връзката ни с Гърция; с бърз старт на следващ реактор в „Козлодуй“ и веднага трябва да разреши абсурдната ситуация, в която ГЕРБ остави ВЕЦ-те в България. А те дават 20% от енергията в страната и това е зелена енергия. Програма в помощ на работодателите в държавния и частния сектор за да убедят своите служители, като не се  изключват и някои изисквания, свързани с ваксинацията  и които биха подобрили работния процес, включване на медиатори. За всички трябва да има осъзнаване, че имаме заплаха за националната ни сигурност, след като засяга живота на хиляди българи. При работа в криза, е важно не да бъдеш харесван от медиите, а да свършиш трудната работа, за да се измъкне каруцата от блатото. Иначе гледаме лигавщини и популизъм, който няма да ни помогне. За такива ситуации в линейките носят електрошок, а не огледалце, за да гледа болният колко е красив. 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!