Trafficnews.bg се срещна с директорът на НМП "Радецки" Людмила Дамянова, за да ни разкаже историята от май месец 1876 година, когато Христо Ботев и неговата чета слизат на Козлодуйски бряг и поемат по пътя към борбата за освобождение.

"Радецки е единственият кораб музей не само в България, но и в Европа. Той е свързан с едни от най-забележителните и исторически събития, случили се в нашата българска история", уточни тя.

Каква е историята на историческото плаване на кораба "Радецки" през 1876 г.?

"През 1876 година в България е организирано най-голямото въстание в нашата история и до ден днешен - Априлското въстание. В Румъния, младият 29-годишен поет, войвода и революционер Христо Ботев решава да оргаизира въоръжена група от хора. Нашите историци наричат тази група чета. Тя се е състояла от 205 души българи, от всички краища на нашата страна", започна своя разказ Людмила Дамянова.

И продължи: "И тогава войводата Ботев решава да доведе своята чета в България, за да се включи в Априлското въстание и по този начин да подпомогне освобождението на нашата страна. Ботев решава да доведе своята чета с австрийския параход "Радецки". Тогава той е бил обикновен пътнически кораб".

"Така Ботев качва своята чета на малки части от различни румънски пристанища. Днес нашите български историци твърдят, че самият войвода Ботев се качва от румънското присанище Гюргево, което се намира срещу град Русе. Четниците били облечени като обикновени земеделци, а оръжието и техните униформи са носели в сандъци. Целта им е била да не бъдат забелязани от турските власти", уточни тя.

Ето как са изглеждали униформите им, както и сандъците, в които са ги носели заедно с оръжията:

"Войводата се качва на датата 16-и срещу 17-и май 1876 година. Една част от Ботевата чета се качва от румънското пристанище Зимнич, а най-голямата част от всичките 205 души (120 души) се качват от пристанището Ту̀рну Мъгурѐле. Останалите 2 по-малки части се качват от пристанищата Бекет и Курадия", продължи Дамянова.

"Днес нашите историци твърдят, че Ботев поема управлението на "Радецки" в тясната дунавска ивица между островите Копаница и Козлодуй. Целта на Ботев е била да не бъде забелязано случващото се на кораба от турските заптиета. И така, тогава Ботев се качва на палубата, където управлява австрийският капитан Дагоберт Енглендер и го заставя да спре краба "Радецки" на Козлодуйски бряг", поясни тя.

По думите и по това време не е имало пристанище в Козлодуй. "Те слизат буквално по дървени талпи от кораба. Първото нещо, което правят Ботев и неговата чета е да целунат българската земя и да положат клетва под ботевото знаме с надпис "Свобода или смърт", че ще се борят дори с цената на живота си за освобождението на нашата страна. Целта им е да влязат в тетия революционен врачански окръг и да подпомогнат избухването на въстанието. Този окръг така и не избухва по време на цялото Априлско въстание", обясни още Дамянова.

"Тъй като турските власти бързо разбират за слизането на българска въоръжена група, много бързо са сформирани отряди от черкези, за да могат да осуетят намеренията на Ботевата чета. Това налага промяна на тактиката на четата. Вместо да поемат към град Враца, се налага да поемат към Врачанския Балкан, за да търсят своето укритие. По пътя си те водят няколко тежки сражение. Първото продължава около 24 часа и тогава е убит дори знаменосецът на четата Никола Симов. През тези сражения по пътя голяма част от ботевите четници биват убити".

"И така при едно от поредите съвещания, което войводата Ботев води с част от своите най-близки четници, изненадващо той пада убит. Ботев е убит на 1 юни 1876 година на връх Камарата във Врачанския Балкан. Смъртта му води до края на четата му. Малкото останали четници са заловени от турските власти и затворени в турските затвори".

Врачански Балкан - мястото, на което Христо Ботев намира смъртта си:



2 години по-късно страната ни е освободена.

"В град Козлодуй от над 70 години всяка година се провежда най-големият национален поход в нашата страна наречен "По стъпките на Ботевата чета".