Започна възстановяването на един от най- големите български манастири- Мулдавския манастир "Света Петка" край Асеновград. Отпусната е субсидия от 500 000 лева , с които ще бъде ремонтирано изгорялото източно крило на обителта, която е е паметник на културата с национално значение
Пожарът през 2010-а година унищожи източната част на манастира, в което са се намирали монашеските килии и библиотеката. С библиотеката изгоряха много ценни книги от 19 век, сред които кондиката на светата обител, богослужебника, разказва майка Юлита, която от години се грижи за манастира. Изгарят също пет монашески килии, стаята на игуменката, гостоприемницата и параклисът. Спасени са църквата със стенописи от 1840 г. на Кръстьо Захариевич от Тревненската школа, скривалището на Левски, превърнато в музей, и северната част със стаите за наематели.
Знае се, че манастирът „Св. Петка Мулдавска“ край Асеновград е построен в чест на българската светица, чиито тленни останки след странствания из редица наши градове сега се намират в град Яш. Днес той е в Румъния, но някога е бил в Молдавия, откъдето идва и назоваването на света Петка като Молдавска, а по-късно и като Мулдавска.
Кога е изграден първоначално манастирът, не се знае с точност. Предполага се, че това е станало още преди падането на България под турско робство. В „Кратка история на манастира „Св. Петка”, съхранявана в Държавния архив – Пловдив, се посочва годината 1360-а, но това не е потвърдено от нито един исторически извор. Иначе предположението почива на факта, че по време на управлението на Иван Александър (1331-1371 г.) се обръща сериозно внимание на църковните храмове и манастири. Царят е ктитор на Бачковския манастир.
По това време мулдавската света обител е опожарена, след което е възстановена през 1666 г. със средства на сливенски хайдути.
По-късно пострадва от чирпанските потурнаци. През 1793 г. отново е опожарен и възстановена пак през 1860 г. Поредният пожар връхлита манастира през 1821 г. и той е изграден отново през 1836 г. На мраморна плоча, поставена на стената му, с български букви е написано: „Тази света обител „Света Петка“, назоваема Молдавска, след окончателното й изгоряване, преустрои се пак наново във времето на негово преосвещенство св. Филипополски Г. Никифор и във времето на игумена Антим, свещеник Захарий и свещеници Солевски и Прокопий в лето 1836 г.“.
В днешния си вид той е от 1833 -1836 г. Двуетажните жилищни сгради с чардаци били завършени през 1836 г. с дарения от чирпански занаятчии.
Църквата била изрисувана през 1840 г. от тревненския майстор Кръстьо Захариев и синовете му Георги и Петър. Иконостасът бил завършен през 1837 г. Храмовата икона "Св.Петка с жития' от 1837 г. нарисувал също Кръстьо Захариев. Близо сто години по-късно - през 1946 г. - църквата неочаквано се срутила. Оцеляла западната стена, преддверието и откритото преддверие-колонада.
Храмът бил възстановен през 1951 г. От старата църква са запазени стениписите на източната стена на преддверието - "Страшния съд", и на северната - "Светия кръст". Ктиторските портрети на Петко Неделчев от Чирпан и сина му Неделчо са изрисувани до входа на преддверието. Манастирската църква обединява в себе си няколко епохи - нова част от 1951 г., кула-камбанария от 1894 г. и преддверие от 1836 г.
През 1883 г. тук бил големият чешки художник Антон Мърквичка. Внезапно починал неговият едногодишен син Карел. Погребали го в двора на манастира. Преди Освобождението в манастира имало килийно училище. През 1833 г. тук било открито сиропиталище за сираци от руско-турската война. На север от манастира, извън стените му, се намира аязмото "Св.св.безсребреници Козма и Дамян". Лековитият извор бил вграден е параклис през 1888 г.
В манастира намирали убежище много български родолюбци. Тук отсядал Васил Левски. Днес може да се види негов барелеф, вляво от входа на манстира. До наши дни е запазено скривалището му в едно от избените помещения. Тук прекарвал зимите и Ангел войвода от с.Драгойново. Манастирът посещавал и революционерът Пере Тошев и българският екзарх Йосиф.
Очаква се реконструкцията да приключи до август.
Още от категорията