Първите български ягоди за тази година вече са на пазара. За да разберем има ли връзка това с ранното покачването на температурите, екип на NOVA провери какво производство на типични за страната ни плодове да очакваме тази година. Какво е било то през миналата, какъв износът и какъв вносът им?

Италия се оказва държавата най-голям производител на плодове в Европейския съюз. Следват я Полша и Испания, като произведените годишни количества и в трите страни се раняват на по няколко милиона тона. Въпреки че към плодовете спадат и ядките, по данни на Европейската статистика, в общността се произвеждат най-много ябълки – половината от цялата продукция. А къде сме ние? Точно в средата на класацията, с 222 хиляди тона годишно производство на плодове, от които най-много – над една четвърт, са сливи и джанки.

Водещо място в производството на плодове заема Югоизточният регион на страната с близо една трета от цялата продукция. Общото производство обаче намалява. Според експерти пълният потенциал на страната отдавна не се оползотворява. През 2022-а не е имало произведен плод у нас, който да задоволява 100% от българското потребление. Около половината от това, което сме консумирали, е било внос.

Данните за България са на земеделското ни министерство и традиционно се обобщават в средата на годината, като се отнасят до предходната, затова последните налични са за 2022-а. От изчисленията виждаме, че внасяме със 170 хиляди тона повече плодове, отколкото произвеждаме.

Въпреки че близо половината от вноса е на цитруси и банани, не малко е количеството на внесени плодове, които произвеждаме и у нас – например, ябълки. Внасяме най-много от Гърция и Турция. Близо две трети от всички пресни плодове пристигнали у нас са от тези съседни държави, основно цитрусите и дините.

Значително увеличение наблюдаваме в износа на пресни плодове – близо 30% в сравнение с годината по-рано. По-голямата част от изнесените плодове са реекспортирани цитруси, банани и други. А от българските, изнасяме най-много дини. Правим уточнението, че когато говорим за производство, те не приспадат към плодовете, но ще се отнася до износа, са поставени в тази категория.

Плодовете ни отпътуват главно към държави от Европейския съюз, като на първо място е Полша, която е дестинация за една трета от целия български износ. На второ място са Румъния и Германия, а към държави извън общността, са насочени едва няколко процента от износа. 

Въпреки че заемаме шеста позиция в Европейския съюз по производство на дини, то все повече се свива, като дори вече е най-бързо топящото се. През 2022-а сме произвели с една четвърт по-малко, което е задоволило едва половината от нуждите на пазара у нас. Компенсирали сме с повече внос, три пъти повече от Турция и от Гърция. Впечатляващо е количеството на износа – осем пъти по-голямо. Именно дините имат основен принос в общото увеличение на експорта на пресни плодове от България. 60% от изнесените плодове за Германия например, са дини.

Друг типичен български плод – черешите, представляват една четвърт от цялото производство на плодове у нас. През 2022-а, почти всички череши на пазара са били български, по-голям процент родно производство е имало само при малините. Традиционно през последните години внасяме, но и изнасяме малки количества.

Противно на очакванията, близо половината от черешите ни се произвеждат не в Югозападния регион на страната, където попада и Кюстендилската област, а в Югоизточния район на страната. Той е първенец и по овощни насаждения като цяло. 

Ябълките са 1/5 от произведените пресни плодове у нас. Въпреки това производството не задоволява и половината от нуждите на пазара. И така, изнасяме все по-малко и внасяме повече. Основно от Република Северна Македония, откъдето през 2022-а сме увеличили вноса двойно. У нас ябълките се отглеждат предимно в Южния централен район на страната – близо половината идват от там.

В Европейския съюз заемаме и още едно 6-о място по производство и то е на праскови. Въпреки това се налага и да внасяме все повече, предимно от Гърция. Износът е незначителен. Ягоди произвеждаме малко, като с родното производство задоволяваме половина от нуждите на пазара у нас, затова внасяме почти толкова, колкото и произвеждаме.

Какво обаче е качеството на родния и какво на вносния плод? Каква е цената и как му повлияха високите температури от последните седмици?

Ягодите си, кюстендилецът Станислав Стойнев първо гледал на открито. Но непредвидимия климат в последните години го принудил да вземе друго решение – по-скъпо, но и по-сигурно. Да пренесе растенията си в оранжерия.

"Точно заради дъждовете, щото имаме така външни полета, които просто нищо не берем, като завали няколко пъти и просто всичко се скапва. Инвестицията е много отначало, но после се възвръща", обясни той.

Значителното затопляне в последните дни се отразява на ягодите – и в положителен и в отрицателен аспект.

"От една страна е хубаво, защото ягодата стана много сладка, много бързо и ранно узря, но не беше едра. Ние почнахме с 15 дни по-рано от миналата година", посочи производителят.

Забележително вкусни и забележително едри, ягодите от село Жабокрът, а и като цяло българските ягоди превъзхождат вносните. Плод, който да може да се сравни с нашенския, от чужбина не влиза.

"На нашите фермерски пазари вносна ягода няма. Те са по веригите и по другите магазини", допълни той.

И въпреки че горещото време влияе на едрината на ягодите, те пак остават прекрасни на вид.

"Около 50 грама, 30, 40, зависи. Всичко е просто различно. Ние проблеми с вредителите нямаме много, защото растенията ги гледаме по една година, като свърши тя изкореняваме всичко и слагаме абсолютно нови растения. И затова и нямаме проблеми и не пръскаме много", подчерта Стойнев.