Проблемът с цените на хранителните стоки буди възмущението на гражданите в последните месеци. Поскъпването на храните в България е двойно по-голямо в сравнение с други страни от ЕС като Италия и Франция, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Цените на храните в България са нараснали с 27% през 2022 г., във Франция с 13,1%, а в Италия с 13,3%. Средно за страните от ЕС повишението на цените на храните е с 18,2% за година и също е значително по-малко отколкото у нас.

„Никой от нас не може да разбере какво точно се случи с цените. Не е проблемът в производителите. Например млекопроизводителите продават млякото средно между 0,80 и 1 лев за литър, а прясното мляко в магазина струва около 4 лева. Тук е мястото на контролните институции да разберат защо крайната цена на този продукт е толкова завишена. Ако действително опаковката и транспортът на продукта е 4 лева – това е добре, но тази цена не отговаря на истината. Самата цена на млякото е много ниска – много фермери ще фалират. По наши изчисления себестойността на млякото е около 1,30 лв. за литър. С една крава се получават 7 тона мляко на година, но при пазарна цена от 90 стотинки, загубите са около 600 лв. на година на едно животно. Това ще доведе до спад в продукцията. Тогава ще се чудим защо няма мляко, защо няма яйца, защо няма месо, защото такова е положението и в другите сектори. Ще станем зависими от внос от чужди страни, тъй като не можем да се справим със собственото си производство и пак ще се чудим защо цените са толкова високи. Към момента сме добре – магазините са пълни със стока, няма гладни хора, дали всичко с документите всичко е изрядно е отделен въпрос, но стока има”, обясни пред TrafficNews изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите Михаил Михайлов.

Той сподели, че забелязва намаляване на грамажите на някои стоки, въпреки повишаването на цените им.

„Миналия ден си купих кофичка кисело мляко за 2,20 лв., но ми направи впечатление, че на кутийката пишеше с малки цифри 380 грама – хем се вдига цената, хем количеството е намалено. Тези, които трябва да контролират цените са изпуснали влака. Много от държавите реагираха по-бързо от нас, визирам Гърция, които въведоха кошница с 53 продукта и наложиха ограничения, Франция може да бъде сочена за пример в това отношение, Румъния също взе мерки, но всички тези държави действаха навреме. Тук тепърва започват да се опитват да наложат контрол. Всички държави в ЕС успяха да се справят с този проблем, на нас ни се казва: „от Европейския съюз ни спъват”. Щом цяла Европа успя да се справи, значи има инструменти, които да бъдат приложени. Единственият вариант за закупуване на стока на нормална цена в момента са промоциите в големите вериги”, допълни той.

Производители на яйца от Пловдив пък заявиха, че очакват първо да се нормализират цените на киселото и прясното мляко, след това на сиренето, тъй като при него е нужно технологично време, за да озрее, съответно може млякото за него да е закупено на по-висока цена. Те не виждат подобна перспектива пред цените на яйцата. Те обясниха, че рекордните цени са заради това, че през изминалата година е имало сериозно поскъпване на фуражите. По думите им средната цена на яйце при производител излиза около 32 ст., но в търговските вериги ги купуваме доста по-скъпо. Най-търсените яйца от производители са клас А - размери М и L. В търговските вериги са по-скъпи заради транспортните разходи, но според тях тези цени не са оправдани. Прави впечатление, че от цената на едро до цената на дребно разликата е доста голяма. Другият проблем, който те посочиха е, че страната ни продължава да внася този продукт от Полша и това много влияе върху крайната му стойност. Има и много болести по птиците, които при кравите, овцете и т.н. ги няма, което много затруднява производството. Производителите посочиха и, че за другите стоки има заместители – за вегетарианците се произвеждат алтернативи на месото, белият хляб може да се замени с такъв от семена, продава се сухо мляко на пазара, олиото може да се замени с редица други мазнини, но за яйцата няма заместител.

„През последните няколко дни правителството и контролните органи се активизираха да наложат мерки за преодоляване на ситуацията, но моето мнение е, че цените няма да паднат кой знае колко много, но поне ще добият нормален размер. Това е пазарна икономика, всяка стока си има себестойност и трябва да се съобразим с това, но има временни мерки, които могат да помогнат. Има хора, които трябваше да действат, когато му беше времето, но те не го направиха. Сега берем плодовете от техния „труд”, заключи Михайлов.

Най-шокиращото е, че олиото и маслото у нас са чувствително по-скъпи като крайна цена дори в сравнение с най-скъпата и съответно – най-богата държава в ЕС – Люксембург. Това се случва в страна, която освен, че е най-бедната в Европа е и на трето място по износ на слънчогледово олио.

Плодовете и зеленчуците у нас също не са особено евтини – 71.4% от цените на същите стоки в ЕС.

Месото е сравнително достъпно - продава се на нива 63.6% от средната цена в ЕС, а хлябът и хлебните продукти – на 66.7%.