Ще трябва да забравим домашните пържоли и суджуци не само тази Коледа, но и следващата.

Причината е, че заради африканската чума по свинете /АЧС/ се въвеждат строги изисквания за отглеждането на домашни прасета, а нови животни ще могат да се купят най-рано догодина наесен.

Стопаните, изклали превантивно животните си в 20-километровите санитарни зони около огнища на АЧС, където има и големи индустриални комплекси, няма да имат право да гледат животни поне до септември 2020 г. Това съобщи земеделският министър Десислава Танева по време на брифинг с участието на еврокомисаря по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис, шефа на Световната организация за контрол върху здравето на животните (OIE) Моник Елоа и директора на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ д-р Дамян Илиев.

София бе домакин на 14-тата годишна среща на Постоянната експертна група за Африканска чума по свинете (АЧС) в Европа. В нея участваха над 90 експерти и представители от 34 страни, сред които министри и заместник-министри на шест държави от Балканския полуостров - Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Косово, Сърбия.

Работна група у нас готви мерки за биосигурност, които трябва да се спазват в три вида ферми за свине – индустриални, домашни и лични стопанства. За всеки вид мерките са различни.

До края на септември 2019 г. предписанията трябва да са готови. След това те трябва да влязат в закон, който евентуално да бъде приет от депутатите до края на годината. Следващата стъпка е регистрация на стопаните, които са изпълнили мерките за биосигурност. А най-общо те включват няколко изисквания - всички животни да са в затворени помещения, фуражът да е отделно и да има осигурена дезинфекция. По думите на Танева, за личните стопанства мерките ще могат да бъдат изпълнени с ръчен труд от самите стопани, а процедурата по регистрацията ще се облекчи.

Но тъй като летният сезон е пикът на разпространението на АЧС,  на стопаните, които са направили всичко по новите правила, ще се препоръча да си вземат животни най-рано през септември 2020 г.

Ако са малки прасенца, те едва ли ще са натрупали достатъчно килограми само за 3-4 месеца, за да бъдат заклани за Коледа, обясняват експертите.  

Иначе новите стопанства ще могат да получат финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони, като за големите ферми ще работи мярка 4,1 , а за домашните – 6,3, каза още Танева. Отглеждането на свине майки обаче е рисково и вероятно няма да бъде разрешено   в малките стопанства.

АЧС вече е в Сърбия и Северна Македония, затова мерките, които се прилагат за влизащите от Румъния – проверка на багажа и товарите, конфискуване на продуктите от свинско месо, както и дезинфекция на превозните средства, ще важат и за западната ни граница.

„Тази практика срещна съпротива сред някои преминаващи, затова смятаме да въведем мерките в законодателството, като направим промени в нормативните документи”, уточни Танева.

„Макар че в ЕС имаме общ пазар и свободно движение на хора, ще трябва да се съобразим с АЧС и да предприемем нужните мерки”, заяви и еврокомисар Андрюкайтис.

На въпрос дали Еврокомисията е препоръчала на България да се унищожат прасетата в 20-километровата санитарна зона, Андрюкайтис отговори с пример от Белгия, където са избити 40 000 здрави прасета с цел да се спре АЧС. „Болезнено е за хората, когато виждат че животните им са здрави, но въпреки това трябва да ги евтаназират. Но мярката трябва да отговаря на конкретните оценки на ситуацията”, каза еврокомисарят.  

Танева обясни, че санитарните зони се определят от областните управи и някъде те са над 20 км в зависимост от сложността на епизоотичната обстановка.  Такава е била ситуацията в село Брусен край Мездра, където хората доброволно избиха прасетата си, въпреки че наоколо няма свинекомплекс. Същото се случило и в Перник, където нямат промишлени ферми, но се намират до транспортен коридор с много туристи. Във Варна пък ветеринарите са решили зоната да е 30 км заради наличието на кланица и преминаването на много камиони до нея.

Ситуацията в ЕС е по-добра, отколкото в други части на света, където има АЧС. Имаме общи правила и общо разбиране какво трябва да се направи, каза Моник Елоа. По думите й, за да се справим със заразата, е много важно всички да бъдат информирани за нея.

По отношение на някои ловци, които готвят протести заради забраната на лова в 200-километровите зони около огнищата, Андрюкайтис каза, че миналата година в София е имало конференция с тяхно участие, в което те са приели правилата за справяне с АЧС и са се съгласили да бъдат партньори на властите за ограничение на заразата. „Сега върху науката или върху нечии интереси е основана позицията им за протести срещу мерките”, попита еврокомисарят. И посочи, че ако те не искат да работят заедно с институциите, вирусът ще убие глиганите.

Танева припомни, че в момента се подготвят промени в закона, който ще позволи по-дълъг срок за отстрелване на дива свиня, за да може популацията да бъде в норма и да не се разпространява АЧС.

По последни данни, над 130 000 свине са евтаназирани  у нас, което е около 20% от поголовието. Разходите за унищожението им, за дезинфекция и за обезщетяване на стопаните са 23 млн. евро към 14 август 2019 г. За това има изпратено писмо до ЕК, която по правило връща 75% от направените разходи за спиране на АЧС, като 50% - авансово, посочи Десислава Танева. През миналата седмица страната ни е получила от Брюксел 1,4 млн. евро за разходите срещу заразата, направени през 2018 година.

Правителството на два пъти е взело решение за отпускане на средства във връзка с епидемията – един път за 3,7 млн. лв. и втори път – за 28 млн. лева. Имаме ресурс за покриване на всички дължими суми, увери Танева.