За първи път от 28 години насам, в Котленска планина се излюпи първото малко от вида „Черен лешояд“, познат и с другото си име „Картал“. Това съобщиха от проекта „Светло бъдеще за черния лешояд“, който обединява пет основни партньора от четири европейски страни – Зелени Балкани – Стара Загора и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и Euronatur от Германия.

Преди 36 години видът „Черен лешояд“ бе официално обявен за изчезнал вид в България.

Благодарение на новоизлюпеното лешоядче, размножаващата се популация в България добива второ място на Балканите, четвърто в Югоизточна Европа и пето в целия Европейски съюз, като делим мястото си с Франция, Испания, Португалия и Гърция.

Лъчезар Бончев, служител на Фонда за дивата флора и фауна, който се грижи за колонията лешояди в района, засне излюпването на Карталчето.

В началото на тази година три двойки Черни лешояди започнаха да гнездят – две в Източна Стара планина и една във Врачанския Балкан. За съжаление само на една от двойките им се излюпи малко.

Причината яйцата на другите две да са останали неоплодени, най-вероятни се дължи на младостта и неопитността на птичите двойки. Двойката, чието малко се излюпи бе изградила гнездото върху изкуствена платформа, създадена специално за целта.

За да може да се възстанови изчезнал вид в даден район е нужна поредица от събития, посочват от организацията: 

1. Да се задържат повече от един индивид, а най-добре минимум 8 индивида в района на освобождаване.
2. Видът целогодишно да присъства в района на освобождаване.
3. Да се формират двойки, които се държат заедно.
4. Формираните двойки да демонстрират брачно поведение (заемане на територия, строеж на гнездо, брачни полети и копулации).
5. Да снесат яйце.
6. Да отгледат малко.
7. Минимум 5-6 малки да се отглеждат годишно в територията на освобождаване и този брой да е по-голям от загубите на индивиди по различни причини.

Към края на 2019, след освобождаване на общо 18 птици, беше постигната целта в т.1 за Източна Стара планина, а към края на 2020 и т. 2 и т.3.

До началото на 20 век, Черният лешояд е можело да бъде срещан често из цялата страна. През 1985 г., изчезването на вида е било описано официално в „Червената книга“ на Народна Република България.

Реалното изчезването най-вероятно е настъпило през периода 1950-1960, тъй като оттогава липсват данни за гнездене и срещите с Картали стават много редки.

Днес, макар да липсват гигантските дъбове и брястове по равнинни и полупланински места, явно все пак има места, които с целенасочено управление могат да бъдат заети отново от черния лешояд и видът трайно да се завърне в българската орнитофауна, което след последните новини е все по-близо.