За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш. Това послание оставя на поколенията руският писател Лев Толстой. За мнозина пловдивчани то се е превърнало в мисия и начин на живот.

Доброволци към Българския червен кръст помагат на самотни, в повечето случаи възрастни хора при пристигане в спешното отделение, хоспитализиране, преглед, изследвания или изписване в МБАЛ "Св. Пантелеймон" Пловдив. Приемната работи целогодишно и нейната роля е да оказва помощ и подкрепа на пациенти без придружител, които са изключително притеснени, често дезориентирани в този труден момент. Сред доброволците има хора от всякакви професии - юристи, учители, икономисти, социални работници, както и ученици, студенти и пенсионери. Всеки от тях е със собствена мотивация да бъде тук. За едни необходимостта да помагат е следствие от преживяна лична трагедия. За други – начин да бъдат сред хора и да се чувстват полезни. За трети – дълбока потребност да правят добро. Но всички те са обединени от желанието да накарат някой непознат да повярва, че хуманността и съпричастността все още съществуват. И даряват най-ценното – своето време. Създали са дори библиотека за лежащо болните, за да се чувстват малко по-уютно в болничната стая. А в момента самите те дори нямат помещение, в което спокойно да оставят личните си вещи или да проведат инструктаж на нови доброволци.  

През изминалата седмица към героите на БЧК се присъединиха и журналисти от пловдивски медии, които също облякоха ризниците с червения кръст. Оказа се доста трудно, но и много удовлетворяващо преживяване. Хората идваха при доброволците, за да измерят кръвното си налягане или кръвната захар, за да попитат за даден кабинет. Някои се нуждаеха от човек, който да ги придружи на изследване или преглед.

Екип на Спешна помощ докара възрастна жена, която искаше да бъде хоспитализирана, за да има кой да се грижи за нея поне за няколко дни. Жената имаше нужда да поприказва с някого. Недоверчива и дори агресивна в началото, само след 15 минути се поотпусна и сподели пред доброволците, че живее сама. Съпругът й е починал, сестра й е в София, деца няма. Често я „стяга” сърцето и затова идва – задължително в МБАЛ „Св. Пантелеймон”, защото тук й харесва.

Друга жена се свлече на земята, докато чакаше реда си пред един от кабинетите на първия етаж в лечебното заведение. В създалата се суматоха сред останалите пациенти, най-адекватни се оказаха действията на доброволците. За броени секунди те извикаха медиците от Спешното, които я качиха на носилка и започнаха да я реанимират.  

„Вие сте невероятни, благодарение на вас идвам без страх в болницата, поклон”, обърна се към доброволците просълзена пациентка. И призна, че те са върнали вярата й в хората и в доброто.