Само Ви моля да не споменавате името ми и града, в който живея. Не толкова заради мен, колкото заради майка ми…

36-годишен мъж, когото условно ще наричаме Йордан К. от град П.

Един много откровен разговор, в който няма обвинения, нито омраза или гняв. Има само много тъга.

Йордан е съвсем малък, когато осъзнава, че не е като другите. Обича да играе с кукли и бързо разбира, че го привличат не момичета, а момчета.

Детството му е белязано от насилие - баща му редовно посяга към колана, а след време изоставя семейството си. Йордан израства с майка си и сестра си. Описва се като "едно неспокойно дете, което често се затваря вкъщи с книгите". Дете, което се чувства някак ненормално, понеже е с разведени родители. И което се срамува от себе си, тъй като знае, че не е като другите.

Можете ли да си представите как се живее така?

"Първият човек, пред когото признах своята хомосексуалност, беше майка ми. Тогава тя ме нарече чудовище, нещастник и какво ли не още. Но с времето майчинските чувства надделяха и тя постепенно застана на моя страна. Докато сестра ми и до ден-днешен не може да се примири с факта, че съм различен. Баща ми не знае, а останалите ми близки роднини сигурно само се досещат. Но пред тях не съм го признавал открито", разказва Йордан пред Deutsche Welle.

Не иска да се крие, но знае, че ако разказва открито за своята хомосексуална ориентация, не го очаква нищо добро.

"Повечето ми хетеросексуални приятели също се отдръпнаха от мен, щом разбраха за различните ми сексуални наклонности", допълва той.

Йордан е културолог по образование, но в момента е безработен. На няколко пъти губи работата си или пък се вижда принуден да я напусне заради своята различност.

"Моето оцеляване се дължи на това, че съм много внимателен, че се крия. Защото като гей ти винаги си виновен”, споделя той и описва живота си с една дума: "Отвратителен!"

36-годишният мъж е убеден, че ако не беше гей, животът му по всяка вероятност щеше да е по-добър.

"Щях да съм женен, щях да имам деца", казва Йордан и добавя: "През всичките тези години търся отговор на въпроса: Защо точно аз? Защо точно аз се родих гей? Опитвам се да си го обясня, за да мога да се приема. И все си мисля, че с цялата си мъдрост природата е намерила начин как да предпази планетата ни от пренаселеност: Част от хората умират във войни, други - от глад, а трети са хомосексуални и затова не могат да се възпроизвеждат. В тази матрица на мен очевидно ми се е паднало да съм гей".