Основният проблем за висшето образование - университетите предлагат обучение в професионални направления, които не са присъщи за техния профил. Това води до заемане на преподаватели от други образователни институции, коментира министър Красимир Вълчев пред БНР.

По думите му големият проблем не е броят на висшите училища, а след годините на прехода системата се изправя пред трудностите, които касаят профилното разрастване на висшите училища и препълването със студенти.

"Проблемът е в това, че приемът достигна крайният си предел. Ако преди 30 години се приемаха 30% от завършващите гимназиално образование, през 2016 г. това достигна близо 80%. Сега връщаме назад, но не самоцелно, защото имаме професионални направления, в които имаме недостиг на студенти", коментира Красимир Вълчев.

По думите му нерационалното търсене на висше образование – търсене само заради самата диплома, е избуяло в социалните, стопанските и правните науки. Тези професионални направления най-много намаляваме, подчерта той и обясни, че това намаление се прави в зависимост от оценката за качество и реализация на висшите училища.

"В професионалните направления, в които имаме недостиг на бъдещо търсене, даваме допълнителни стипендии, по-висок прием и по-високо финансиране", посочи министърът на образованието. Той заяви обаче, че се опитват да променят нагласите.

"Намалили сме приемът от 58 хил. на 43 хил. за 3 години в държавните висши училища. Настройваме системата за това да работи с по-малко студенти. Преструктурирането не засяга еднакво всички висши училища", каза още Вълчев.

Мораториумът върху създаване на нови университети и филиали е временно решение на проблема и по думите на просветния министър мярката е недобра. Министърът очаква до една година да бъде изготвена Национална карта на висшето образование, която да направи диференциация между професионалните направления.

Очаквано, друг проблем пред системата на образованието е и заплатата на преподавателите. Просветното министерство през последната година предприе поетапно увеличение на възнаграждението на преподавателите, а към момента за висшите училища то е средно 1700 лв.

"Във висшите училища доминират рентиерските модели на заплащане. Не доминира политиката да привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата между най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти", обясни той.

Неговите притеснения са, че системата не реагира достатъчно на промените във външната среда. Няма го по-дългосрочният поглед в бъдещето, каза той.

Едно висше училище трябва да има собствен капацитет, трябва да има стимули да инвестира в собствени преподаватели, да развива собствени школи, категоричен бе още Красимир Вълчев и добави, че противното хвърля съмнение върху качеството на висшето образование.