За четири години Европа е намалила с 5% количеството на генериран отпадък. През 2020г. той възлиза на 4,8 тона на глава от населението за страните от ЕС. За сравнение през 2016г. е бил 5,1 т..

На този фон при потреблението на суровини е постигнат спад с 3%. С други думи за 2020 г. консумацията на годишна база е била 13,7 тона на глава от населението, а през 2016г. – 14 тона.

Това показват данни от мониторингa на Eurostat, който измерва как се осъществяват зелените политики и постигнат ли е напредък относно намаляване на вредното въздействие върху околната среда. Те идват на фона на важен пакет от мерки за устойчиво използване на ключови природни ресурси, които Европейската комисия наскоро прие.

България трудно достига средното ниво за Европейския съюз.

 

Последните данни, които отчитат количеството на генерирани отпадъци, са изчислени  до 2018г.. Важно е да се отбележи, че за петгодишния период до 2023г. страните в ЕС са предприели много и различни мерки за намаляване на вредното въздействие на икономиката и индустрията върху природата, които тук не са отразени.   

Въпреки това за периода от 2016г. до 2018г. страната ни бележи ръст на генерирания отпадък, който ни праща много далеч в статистиката от другите държави в ЕС. Средно за съюза през 2018г. са били изхвърлени 1 820 кг. отпадъци на глава от населението. В Германия например цифрата е 1 872 кг., а в Румъния 1 115кг.. България отчита среден резултат от 3097 кг. отпадък на глава от населението. Въпреки незадоволителния ни резултат, виждаме че, в други страни проблемът в това направление е значително по-изразен – като в Белгия, където средно един гражданин генерира около 3500 кг. отпадък и Естония – 9711 кг..

Консумираме повече суровини от средното за Европейския съюз.

Този фрагмент от статистиката измерва консумацията на суровини, т.е. непреработен материал, който се използва в производството. Например суров петрол, памук, въглища, сурова биомаса, пластмаса, трупи, въздух и вода.

Консумацията на суровини оставя отпечатък върху околната среда, който през 2020г. в България е измерен на 20,68 тона на глава от населението. Осреднения резултат за ЕС е 13,6т.. В Германия например цифрата е 15т. суровини, в Белгия – 12,9т.. В Естония обаче коефициентът рязко скача на 28т. на глава от населението, а в Румъния той е 30т..

България освен това има относително ниски нива на рециклиране на битови отпадъци (31.5% по данни за 2018 г.) в сравнение със средните за ЕС (47.4%). По отношение на общото равнище на рециклиране през 2016 г. в България има коефициент 27%, докато средното за страните в съюза той е 57%. 

Тези цифри се явяват ключови за осъществяване на кръговата икономика на страната. По този повод от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост анализираха, че това "създава риск за неизпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от домакинствата и подобни отпадъци". Според камарата показателен е фактът, че разделно събраните и предадени за рециклиране битови отпадъци в 202 общини в България са по-малко от 5%.

Това само по себе си не само усложнява, но и обезсмисля процеса на създаването на устойчиви модели на производство и потребление, или прокарването на зелени политики, в чийто замисъл стои опазване на планетата. Иначе казано е крайно време да си дадем сметка за мащаба на тези 3 тона лично генерирани отпадъци. А след това да положим старание, защото при правилно работеща система, боклукът се превръща в ресурс.