
Ескалацията на напрежението между Израел и Иран продължава да оказва силно влияние върху световните пазари през последните дни. След като двете страни влязоха в открит ракетен обстрел за четвърти пореден ден, цените на суровия петрол в световната търговия отчетоха чувствителен ръст.
В четвъртък, на 12 юни, сортът Brent поскъпна с 2,49%, достигайки 69,15 долара за барел. В левова равностойност това е 116,65 лв. – с над 1,20 лв. повече спрямо предходния ден. Към днешния ден цената му вече гони 75 долара за парел.
Причината е нарастващият страх от възможни прекъсвания на доставките от ключовия за петролната търговия регион, особено след съобщенията за израелски въздушен удар срещу ирански военни и ядрени обекти, при който са загинали висши командири и учени. Анализатори прогнозират, че продължаващата ескалация може да доведе до дестабилизиране на пазара в дългосрочен план.
Златото също реагира рязко на геополитическото напрежение. Котировките на благородния метал през последните дни достигнаха нови рекордни стойности от над 3 400 долара за тройунция, тъй като инвеститорите масово се насочват към сигурни активи, а това води до повишено търсене и ограничено предлагане.
На този фон, нарастващите цени на петрола вече се усещат и в България. Според специализираната платформа fuelo, към днешна дата средната цена на бензин А95 и дизел в страната е 2,37 лв./л – с около 2-3 ст. повече спрямо началото на месеца. В Пловдив горивата остават леко под средното ниво – бензинът и дизелът се продават по 2,34 лв./л, пропан-бутанът – 1,16 лв./л, а метанът – 2,11 лв./кг. Това нарежда областта на седмо място по най-ниски цени в страната.
Експерти предупреждават, че ако напрежението в Близкия изток продължи, цените на горивата у нас могат да се повишат с още 20 до 30 стотинки през есента. Засега увеличението не се смята за драстично, но при продължителен конфликт ефектите върху икономиката ще бъдат по-съществени – особено чрез инфлационен натиск. Производствата, зависими от транспорта и енергията, вече усещат повишени разходи, които неминуемо ще се прехвърлят върху крайните потребители.
Тази ситуация поставя централните банки пред сериозна дилема – дали да се въздържат от понижаване на лихвите, въпреки отслабващия икономически растеж, или да предприемат мерки срещу нова инфлационна вълна, предизвикана от външни шокове. Очакванията са насочени към предстоящите срещи на Федералния резерв на САЩ и Японската централна банка, които ще дадат тон за политиката на големите икономики в световен мащаб.
В краткосрочен план българските потребители може да усетят лек натиск върху портфейла си при зареждане на гориво. Но в дългосрочен – цената на конфликтите на хиляди километри от страната ни може да се окаже по-близо, отколкото изглежда.
Темите на Traffic News

Потушават бунтовете в културния сектор със 150 млн. лв.
