Върховният касационен съд (ВКС) окончателно постанови: прокуратурата трябва да плати 80 000 лева обезщетение на генерал Димитър Шивиков заради воденото срещу него дело за длъжностно присвояване на военно имущество.

Съдебната сага продължи 6 години и премина през всички инстанции. Припомняме че обвинението срещу Шивиков беше свързано с одеяла, якета, панталони, зимни комплекти, спортни екипи и други консумативи, които били предоставени на всеки контингент и трябвало да бъдат раздадени като безвъзмездна помощ за местното население.

В края на мисията част от това имущество е останало нераздадено и е върнато в България, като именно заради него Шивиков е обвинен в присвояване. По делото обаче е установено, че за тези нераздадени детски дрехи и одеяла, у военнослужещите възникнала идея да ги пренесат в България и да ги дарят на деца от домове за сираци, които участвали в изпращането на контингента в Афганистан. Идеята била докладвана на Шивиков, той се съгласил, но наредил това да бъде обсъдено в ротата и всички приели идеята без възражения.

На 24 август 2010 г. на летището в Пловдив пристигнали 104 одеяла с емблемата на ИСАФ, 87 зимни комплекта – яке с панталон, ръкавици, шал и шапка на ИСАФ, 104 зимни якета, 135 спортни екипи с надпис Афганистан, 20 топки и 18 походни легла.

Военна полиция обаче установила нарушения и последвала проверка от Министерството на отбраната, според която е налице „нелегален внос на имущество, принадлежащо на коалиционен партньор“.

Шивиков беше обвинен, че е извършил и документно престъпление, като в описа на товара записал, че това е доставка по линия на „Гражданско-военното сътрудничество“.

Той чу присъдата „Невинен” и по още едно водено срещу него дело , а именно за о е за длъжностни престъпления, с които според обвинението е причинил имуществени вреди на Сухопътните войски за близо 44 000 лева.

Ген.Шивиков осъди прокуратурата за солено обезщетение, заради съдебната сага с одеалатаАпелативен съд е присъдил и всички разходи за адвокатска защита

Става дума за предоставено от него полево оборудване на общините в Карлово, Клисура, Калофер и на местното ловно дружество. Според обвинението Шивиков е предоставял палатки, тави, черпаци и друга посуда, за която не бил искан наем. Военнослужещи пък били изпращани да помагат в приготвяне на храна за тържества, като генералът ги компенсирал само с почивни дни.

Едно от обвиненията беше свързано с това, че Шивиков изпратил войници да ремонтират апартамента му. След това от защитата му обясниха, че генералът е кум на единия от военните, които са помагали и това е станало в неработно време.

Шивиков беше обявен за невинен и по третото дело срещу него. В този процес, който течеше във Военния съд в Пловдив, ген. Шивиков беше обвинен, че е ощетил Командването на Сухопътните войски, като не е искал пари от общини като Карлово, Калофер и Сопот за участието на военнослужещи и Военния духов оркестър в техни исторически празници.

Второто обвинение гласеше, че като е позволявал на войници да тренират футбол в работно време, те пропускали занятията за физическа подготовка, така не били в добра форма, от което се снижавала бойната готовност на бригадата. Въпросните футболисти обаче станали армейски шампиони и в хода на делото се изясняваха въпроси от типа, дали, ако човек е шампион, е в добра физическа форма.

Cлeд влизaнe в cилa нa oпpaвдaтeлнaтa пpиcъдa пo oбвинeниeтo зa „oдeялaтa“ ,  гeнepaлът пoиcĸaл oт cъдa дa мy пpиcъди   пapичнa ĸoмпeнcaция зa пpeтъpпeнитe нeимyщecтвeни вpeди oт нeзaĸoннoтo oбвинeниe зa пpecтъплeниe, ĸoeтo нe e извъpшил. Той е подал жалба до Окръжен съд и е пpeтeндиpaл за oбeзщeтeниe в paзмep нa 120 000 лв. В мотивите си е изложил фактите, че тoвa дeлo e cпpялo cлyжeбнaтa мy ĸapиepa, нaлaгaни ca мy мepĸи зa пpoцecyaлнa пpинyдa, бил мy oтнeт дocтъпa дo ĸлacифициpa инфopмaция,  ĸoeтo дoвeлo дo oбeĸтивнa нeвъзмoжнocт дa изпълнявa cлyжeбнитe cи зaдължeния  и peзyлтaт бил пpинyдeн дa пoдaдe paпopт зa нaпycĸaнe. 

Съдът в Пловдив оправда генерал Шивиков по 13 обвинения ВИДЕОНе е уважен и гражданският иск срещу бившия бригаден генерал

Прокуратурата обаче протестира повишението и така делото стигна до ВКС. Висшите магистрати днес са излезли с крайно решение. Според тях справедливото обезщетение за генерала е 80 000 лева.

За да прецени колко все пак е справедливото обезщетение за Шивиков за причинените му неимуществени вреди от това дело, ВКС посочва, че в случая апелативните съдии не са преценили достатъчно значението на отделните факти. Върховните съдии отбелязват, че делото е било за тежко престъпление, минало е три инстанции, безспорно достойнството и честта на генерала са били накърнени, а случаят е получил широко разгласяване и всички тези обстоятелства налагат по-висок размер на обезщетението.

 „От друга страна, в нито един момент не е била постановена осъдителна присъда, постановяването на която безспорно подсилва негативните изживявания на осъденото лице. Производството е продължило в разумен срок – 3 години и 7 месеца, като за част от периода по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. В този смисъл въззивният съд декларативно е посочил това обстоятелство, но не е отдал нужното му значение, че това е най-леката мярка за неотклонение, при която не е било ограничено правото на ищеца на свобода и свободно придвижване. По същия начин съдът е процедирал и във връзка с обстоятелството, че през периода на процесното наказателно производство срещу ищеца паралелно е водено и друго наказателно производство“, мотивира се ВКС.

Според ВКС вредите за генерала от двете дела не могат да бъдат изрично разграничени, тъй като процесите са водени по едно и също време, а заради обвиненията в длъжностни престъпления, той води отделно дело срещу прокуратурата. По казуса за обезщетението му е прието заключение и на психиатрична експертиза, според което негативните преживявания не са нарушили психичните му функции. Вещото лице е посочило, че понастоящем психичното здраве на Шивиков не е нарушено и той „не е отстъпил от принципите и насочеността си да бъде обществено полезен“.

„Установи се, че обвинението не е разколебало личната самооценка на ищеца, нито пък принципите и вярата му, че справедливостта ще възтържествува и ситуацията ще има благоприятен за него резултат. Същият продължава да отстоява правотата си и стои зад житейските си принципи“, пише ВКС.