Първата жена дрифт пилот в България се отличава със своята красота, интелект и смелост. Ива Русинова обича високите скорости и не се страхува от опасни завои. 28-годишната красавица е завършила първа испанска гимназия и Маркетинг в НБУ, а междувременно учи 5 години медицина в Медицинска академия. Страстта ѝ към автомобилите превръща мотоспорта в нейна професия.
Какво е да си жена дрифт пилот в България, разказва Ива Русинова в интервю на Силвия Прибиловска за Vesti.bg.
„Да си дрифт пилот в България е трудно, почти невъзможно!
Като цяло не само у нас, а и в цял свят моторспорта е един от най-скъпите хобита/спортове. Хоби е за тези, които имат неограничени финансови възможности, а е спорт за тези, които са или потомствени състезатели или невероятни таланти, които са имали късмета да бъдат забелязани от потенциални рекламодатели“, разказва Русинова.
Красавицата се запалва по състезателното каране, след като на 18-годишна възраст получава своя пръв автомобил и започва да кара интензивно.
„В началото имах само едно безкрайно желание, нито подкрепата на родителите, нито финансите, нито спонсорите, но започнах да работя, за да изплащам първата си състезателна кола, тъй като исках да тренирам и да ходя по състезания.
Благодарение на уменията и знанията ми в сферата на маркетинга се доказах пред доста компании, които постепенно започнаха да инвестират и да ми става малко по-лесно“, споделя тя.
Русинова има редица отличия от състезания и шампионати. През последните две години българката взима участие и в планинския шампионат към БФАС, преориентира се към истинския автомобилен спорт, тъй като дрифтът бързо ѝ доскучава.
Тя го определя като страхотно шоу, което доставя най-много удоволствие, както на този зад волана, така и на зрителите, но е най-безопасен сред автомобилните дисциплини.
„Аз търся адреналина, а този, който постигам пързаляйки се с над 100 км/ч между дърветата и мантинелите няма с какво да се сравни. Освен това има истински елемент на състезание- времето е критерий и няма как да го излъжем“, посочва Ива.
През годините пилотът на автомобили минава през редица рискови ситуации. Спомня си за едно преобръщане през таван и един много тежък челен удар в дърво.
„Това са неща, без които няма как да се мине, тъй като никога няма да знаеш къде е границата, ако не я прекрачиш. Когато съм зад волана чувствам освобождаване, човек не мисли за нищо и си е твоя миг на върхово изживяване“, категорична е Русинова.
Как се развива дрифтът като спорт у нас?
„Преди години се беше засилило развитието му, но след това поради липсата на спонсориране, нямаше как да се организира дори шампионат и много от най-добрите ни дрифтъри отидоха да карат по европейски такива.
В България се строят коли за дрифт на световно ниво, но няма къде да се покажат, както и има дрифтъри, които заемат челните позиции на европейските шампионати“, обяснява любителката на високите скорости.
Като малка Ива Русинова мечтае да стане вирусолог. Тя самата споделя, че единственото, за което съжалява е, че не продължава с медицината.
„Това е най-голямата ми страст-вирусология и микробиология по-специално.
Но явно за този живот ми е отредена „шоу програма“ в лицето на рекламата, автомобилизма, моделството, каскадьорството и дизайнерските ми занимавки“, казва Ива.
Свободното си време тя обича да прекарва с любимия си човек.
„Обичам да съм до моето момче Ангел Караньотов, да ме вози на мотор, да се смеем, да правим каквото и да било, но да сме заедно! Когато все пак ми остане още някоя свободна минута обожавам да я инвестирам в писане на стихове, свирене на китара и четене на книги“, допълва тя.
Още от категорията
Божанов: Нямаме покана от ГЕРБ-СДС за среща