Вятърът шепне в клоните му вече повече от два века. Така започва историята за големия дъб в село Миланово, който местните наричат „Дървото на любовта“. По думите на жителите, той е израснал на това място още преди пра-пра-дядото на Илия Жильов да се роди около 1820 г.

Първоначално около него играели децата, но с времето дървото се превърнало в символ на любовта. След Заговезни, на т.нар. Запостение, тук се организирали люлки, на които момите се люлеели, а ергените ги завъртали. Млади хора от околните махали идвали, срещали се, влюбвали се и полагали началото на нови семейства.

Според местните легенди в района някога се появявали и самодиви – понякога жънели и пеели нощем в далечните ниви, друг път причаквали хора по пътя.

„Баща ми е виждал три красиви млади жени, застанали на пътя. Не посмял да мине, защото преданията разказват какво могат да сторят самодивите“, спомня си Жильов.

Дървото расте самотно на билото на планината, където някога е имало извор и манастир. Хората вярват, че то има сила, която дарява обич и уважение, и до днес го обикалят, прегръщат и целуват.

Въпреки възрастта си от над 200 години, дъбът все още не е обявен за вековен.

„Това е свидетел на историята на България и на селото. Трябва да бъде пазено и почитано“, казва Цветана Динова за Нова тв.

Местните се надяват, че някой ден дървото ще получи официалното признание, което заслужава – за да могат младите да идват, да го виждат и да казват: „Хайде да отидем да се снимаме пред вековното дърво на любовта“.