Най-често бегълците от българското правосъдие предпочитат да стегнат куфари и нелегално да заминат за Сърбия и Република Южна Африка (РЮА). Това става ясно от справка на прокуратурата за всички изпратени молби за екстрадиция от 2014 г. досега. Къде обаче ги хващат най-много?

По данни за издадени европейски заповеди за арест родните бандити са залавяни в Германия, Италия, Испания и Гърция. Тенденцията не е да бягат надалеч, а да се крият в държави от ЕС или в бивши съветски републики, казва прокурор. Например в Гърция или в Германия има толкова затънтени селца, чиито жители не са срещали жив полицай с години, а ние очакваме да проверяват и личните им документи. В тези държави има и голяма българска диаспора, която може да им помогне, пише 24 часа. 

Последният пример е със сочения за убиец на журналистката Виктория Маринова - 20-годишния Северин Красимиров. След зверството той пътува 30 часа с кола на приятел, за да стигне до германския град Щаде, за да се укрие при майка си Надежда и мъжа, с когото тя живее на семейни начала - Асен.

Официалните данни на практика противоречат на теорията, че укриващите се избират да се спотайват в джунглата край река Амазонка или че живеят спокойно в някое архитектурно бижу в дълбините на Шри Ланка. Не че не би могло да има бегълци и там, но засега не са установени, казват издирвачи. По неофициални канали тече информация, че има няколко приказни места за хора, изчезнали преди обвинение или затвор. Това са Кения, Ангола и Дубай. Но тези дестинации са за големи тарикати. Справките най-често сочат по-наблизо. Разследващите си обясняват факта, че 31 са изпратените молби за екстрадиция до Сърбия за 4 г., с това, че западната ни съседка не е член на ЕС и делата за екстрадиция може да се проточат с години. Освен това Сърбия е подходяща и за бегълци, с ограничени финансови възможности По-платежоспособните обикновено се насочват към РЮА, тъй като от край време се знае, че там процедурите за връщане отнемат много време. 200 хил. долара обикновено стигат на един беглец от България да се укрие в Ангола, минавайки през Испания или Португалия.

Според запознати 50 хил. долара отиват за рушвети на полицаи в африканската държава, които уреждат безопасно пребиваване в провинциален курорт, далеч от столицата Луанда. Това може да стане дори и с фалшиви български документи за самоличност, купени от циганската махала в Стара Загора. Едно от последните емблематични бягства от правосъдието у нас е на бившия главен касиер на Алфабанк Петко Митевски, изнесъл с чанти 21 млн. лв. от главната каса на финансовата институция. Той бе осъден на първа инстанция от Софийския градски съд на 15 г. затвор за кражбата на милионите, но въпреки това магистратите не го пращат зад решетките. Така Митевски пое по пътя на укриващите се - Ангел Христов и Пламен Галев, известни като Братя Галеви, убиеца от дискотека “Соло” Илиян Тодоров, осъден с доживотна присъда, кримибоса Йосиф Йосифов-Йоско Костинбродския. Апелативните съдии разпореждат Митевски да бъде задържан.

На 17 юли м.г. осъденият заедно с адвоката си Георги Варамезов отива в 6-о РПУ в София Митевски да се предаде, но документите не били пристигнали. Това твърди защитникът. Клиентът му даже носи и багаж. По-късно съдебни полицаи не откриват Митевски на семейния му адрес и се обаждат на жена му. Тя твърдяла, че никой не го е търсил вкъщи или не е разбрала, защото била на работа. После съпругата казала на съдебните охранители, че от дни не го е виждала, тъй като отношенията между двамата били отдавна обтегнати. Сега делото срещу бившия касиер върви в Софийския апелативен съд в негово отсъствие. Подсъдим за жесток побой над продавач на гевреци избяга преди края на делото в Софийския градски съд. 32-годишният Иво Тилков изчезва в началото на ноември м.г., оставяйки прощално писмо до родителите си. На 6 декември адвокатът на Тилков обяснява в съда, че с него се е свързала майката на Иво. Била разтревожена, защото намерила в пощенската си кутия писмо от Тилков. В него пишело: “Не ме търсете и не се притеснявайте”. Телефонът на Тилков бил изключен. Преди да изчезне, той работи като консултант. На първа инстанция той бе осъден на 18 г. затвор и до днес не е открит.

България е страната по не един и два международни договора, които предвиждат задължение за екстрадиция на издирвани за провеждане на наказателно дело или за изпълнение на влязла в сила присъда. Според Министерството на правосъдието условно те могат да се разделят на 3 групи: многостранни международни договори, двустранни международни договори и актове на ЕС. В първата група попадат договори, основани на Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г. и допълнителните протоколи към нея. Втората група са основно комплексни международни договори за сътрудничество по граждански и наказателни дела, като в тях се съдържат и разпоредби за “предаване” на издирвани.

Практиката на Министерството на правосъдието след 1993 г. е да не се сключват двустранни международни договори “Двустранните договори, уреждащи единствено екстрадиция, са 9 - с Беларус, Индия, Казахстан, Китай, Ливан, Мароко, Република Корея, САЩ и Узбекистан”, казват от министерството. На трето място са актовете на ЕС и по-конкретно Рамково решение от 2002 г. за процедурите за предаване между държавите членки и Европейската заповед за арест. То заменя многостранните и двустранните договори за предаване и екстрадиция между страните - членки на ЕС, и се прилага между всички 28 държави. Допускането или отказ за екстрадиция се решава от съд. 7 са молбите за екстрадиция, които прокуратурата е изпратила до Турция през последните 4 г. Една от тях е за несебърския наркобос Димитър Желязков-Митьо Очите, арестуван това лято в Истанбил. 6 са исканията до Албания. По 3-4 молби за есктрадиция има до Грузия, Украйна, Армения, Бразилия, Азербайджан, Аржентина, Черна гора, Йордания, Русия, САЩ, Канада и Нова Зеландия.

Според последните данни на прокуратурата 905-има са бегълците от правосъдието към март т.г. Най-често бягат хора, осъдени на до 1 година затвор. Сред незаловените има трима с присъди на доживотен затвор. Предимно се крият извършителите на престъпления по транспорта (198 от всички издирвани, за да влязат в затвора), следват крадците – 168 души, и осъдените за престъпления срещу половата неприкосновеност – 153 избягали.

Интересен факт е, че няма обвинени или осъдени, укрили се от правосъдието, от районите на Трън, Брезник, Кула, Благоевград, Сливница, Пирдоп, Етрополе, Поморие, Средец, Царево, Котел, Трявна, Тервел, Тутракан и Попово. От другите райони на страната има поне по един-двама бегълци.