Удължава се срокът на забраната за износ на някои инсулини и инсулинови аналози, както и на някои антибиотици, и се налага забрана за износ на антианемични и други лекарства.

Това е посочено в заповед на министъра на здравеопазването в оставка доц. Силви Кирилов. Заповедта е публикувана на сайта на Министерството на здравеопазването.

Забраната влиза в сила от 24 януари и е със срок на действие до 24 март 2026 г. Срокът на забраната за износ на инсулини, техни аналози и някои антибиотици се удължава отново, като първата забрана беше постановена през ноември 2023 г. Забраната за износ на останалите лекарства се въвежда от следващата седмица.

 

Забранява се износът на някои лекарства от фармакологичните групи „Инсулини и аналози“; „Инхибитори на натриево-глюкозния ко-транспортер 2”; „Понижаващи кръвната захар лекарства с изключение на инсулини“ - лекарствен продукт с международно непатентно наименование Semaglutide;  „Антибактериални лекарствени продукти за системна употреба“ – лекарства от групата с международни непатентни наименования Azithromycin, Clarithromycin и Amoxicillin/clavulanic acid в някои лекарствени форми; „Аминосалицилова киселина и подобни средства“ - само лекарствени продукти с международно непатентно наименование Mesalazine; „Други лекарства, повлияващи костната структура и минерализация“ – лекарство с международно непатентно наименования Denosumab; „Други антианемични препарати“.

 

С цел извършване на анализ на ситуацията за наличието на медикаменти за лечение на диабет, антиинфекциозни лекарствени продукти, лекарства за лечение на хронични възпалителни заболявания на чревния тракт, за лечение на остеопороза при жени в постменопауза и при мъже, изложени на повишен риск от фрактури, както и за лечение на определени видове анемия, е изискана информация от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и от регионалните здравни инспекции, се посочва в мотивите към заповедта.

 

Анализът показва, че има затруднения в снабдяването на аптеките и на пациентите с лекарствата, които са обект на забраната за износ, породени от отказ за доставка, повишаване на броя на пациентите, имащи нужда от съответния медикамент, не регулярни или забавени доставки, отказ от складовете на търговците на едро.

Целта на забраната за износ е осигуряване на необходимите медикаменти на българския аптечен пазар.