„Боян, Габриела, Гергана, Ивайло, Калоян, Кристиян, Персиана (редуват се имена б.а.), всички ли сте тук? Бояне, смени си името на профила, за да виждам, че си тук!” 

Така започва един час по математика на третокласниците от училище „Душо Хаджидеков”. Рано  сутринта 24 деца и класният им ръководител започват работа по задачите от урок 83. Делят трицифрено с едноцифрено число. Дотук нищо ново, през това сме минали всички - от 19- до 119-годишни! 

Разликата е, че от днес – 16 март, в безпрецедентни условия, децата на България, както и много други на земното кълбо, не се събират в класната стая, не се закачат около чиновете, а са си у дома. 

Уроци по време на карантина! Това е знакът, под който живеят учениците! Необичайно, но факт – въпреки извънредната ситуация, забиването на интернета от претоварване, шумотевицата в паузите, когато не звучи гласът на учителя, учебният процес върви. Редуват се задача след задача, третокласниците дават отговорите си. 

От време на време съвсем спонтанно задават въпрос: „Защо Димитър се е кръстил Айс Уолкър?” 

„Зададох ви въпрос”, строго се намесва класният и ги връща към работен ритъм. След 40 минути им дава почивка, домашните по математика за уточнени. Ще решават задачите си, а после със снимки ще ги изпращат на учителя. 

Следващите часове са по писмени упражнения. Учениците тълкуват пословици, а за финал пишат приказка на тема „Ако би мирно седяло, не би чудо видяло”. Съчиненията също ще отпътуват по електронна поща до преподавателя им. 

Следват заниманията по компютърно моделиране, в което се включва друг учител, и работният процес в онлайн училището продължава.  Преподавателят е избрал нов приоритет – да обясни детайли от онлайн платформата, на която за неизяснен период от време ще работят учениците. 

„Това ни е по-важен приоритет – да научите максималните възможности на платформата  Zoom, за да работим добре”, обяснява тя. После им показва всички класни стаи, бялата дъска, електронните учебници, които издателствата у нас дадоха за свободно ползване. За съжаление, претоварването на системата обаче в момента е блокирало. 

"Заглушавам ви, ще се включва само този, които има въпрос или трябва да оговаря на такъв. Не искам да чувам телевизори, домашни разговори, радио, музика. Това е учебен час", казва учителката.

Учудващо лесно хлапетата се справят с извънредната ситуация заради епидемията с коронавирус. Учат си, не мрънкат и не подлагат на съмнение въведения ред.  Да си го кажем правата – справят се дори по-добре от нас. От всичко имат в повече – отговорност, любопитство, респект към учителя, съзнание, че това са част от задълженията им. 

С всеки следващ ден от връхлитащата ни криза се увеличава недоумението  от безотговорността на някои хора. Примери, колкото щеш! Шокиращи примери при това! Явно на някои от нас им трябва едно освежаващо завръщане в трети клас и учител, който строго и неуморно да повтаря: „ Мислете, защото - ако би мирно седяло, не би чудо видяло”. 

Мили хора, това са знания за третокласници, просто си ги припомнете. Днес чертаем бъдещия живот на децата ни. Нашите действия и бездействия определят продължителността на времето, в което ще стоят заключени у дома, вместо да играят народна топка в двора на училището. Нашите действия или бездействия могат да оставят някои от тях сирачета. Можем да заразим нашите родители. А просто можем да седнем във виртуалната класна стая, да преговорим урока, да си кажем: Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще”. 

Стойте си у дома, мийте често ръцете си, дезинфекцирайте рисковите зони и мислете за бъдещето! От нас зависи то да е хубаво!