Паметник на доброто и дядо Добри изграждат в каменоделското училище в село Кунино, което е единствено по рода си на Балканите. Преди да се заемат със задачата, младите скулптори се запознали с живота и делото на Дядо Добри, наричан още приживе "светеца от Байлово". 

„Дарявал е пари за църквата и учи ни да сме човечни, да не мислим само за нас”, обясни десетокласникът Боби Димитров.

Свои лични спомени споделила и директорката Яна Орлинова.

„Разбраха, че когато имаш кауза и когато имаш идея в живота, всичко е възможно. За мен той беше смирен, но не беше просяк. Дядо Добри обичаше децата и целуваше ръка на дете, може би това трябва да вземем от него, че децата са нашето бъдеще”, сподели тя пред БТВ.

Автор на проекта е преподавателят Красимир Митов. Привърженик на абстрактната скулптура, той имал въпросителни дали ще може да сътвори монумент на доброто, тръгвайки от реален образ. Затова и макетите са два – с изправен и седнал персонаж.

„Дядо Добри не е някой случаен човек, всички го знаят, всеки си го представя по различен начин, с гълъби, със свещи. Много смирен и в същото време лицето му излъчва някаква светлина”, отбеляза Митов.

На този етап изработката е на ниво глина. Има още много работа, докато се стигне до камъка.  Именно той е най-голямото предизвикателство.

От сдружение "Азбукари" неслучайно възложили задачата на училището в Кунино.

„Каменоделският занаят е един от най-древните български занаяти. В същото време искаме да дадем послание към младите поколения – да са съпричастни, да даряват, да помагат”, посочи Цветомир Николов, член на Инициативния комитет.

Как ще изглежда скулптурата в окончателен вариант, все още е трудно да се каже.

Крайният резултат трябва да внушава едно, казва един от най-талантливите възпитаници на гимназията – дванадесетокласникът Иван.

„Да излъчва позитивна енергия и хората да се радват на това творение, изработено от нашето училище”, категоричен е той.

Идеята е, след като монументът на доброто бъде готов,  да се постави в близост до храм-паметника "Александър Невски" , където приживе често можеше да бъде срещнат най-големият му дарител.