400 назначени на щат служители на Министерство на културата не са в състояние да обединят сили, квалификация, компетентност, фантазия и труд в името на България. Това стана ясно от отказа на министъра на културата Мариан Бачев от домакинството на 47-мата сесия на ЮНЕСКО в България, написа в свой коментар в социалните медии журналистът Лияна Панделиева.

Ето как продължава позицията ѝ:

"Отказът е обявен в момент, в който целият туристически бранш прави всичко по силите си на най-голямото туристическо изложение в света ITB, което се провежда в Берлин. Само още ден изчакване поне щеше да спести срама на представителите на бизнеса, който година след година опитва да наложи България като дестинация за културен туризъм на световните форуми.
Това са ежедневни и понякога ежечасни усилия на реално работещи в бизнеса, които знаят какво е истински ценено по света и какво привлича стойностните туристи в България!
От едната страна на гигантския провал е туристическият бизнес, който бленува за подобна среща, която би била ракета-носител и спасител на наши исторически обекти, а от другата е министър, който дори не можа да изчака два дни, за да стовари сатъра на срамната новина, но поне да спести това да се случи по време на елитния туристически форум.
На тазгодишното ITB Албания е държава партньор и не просто напредва в издигане на авторитета си като отлична дестинация, а само ден след бляскавото откриване на албанския поход към туристически възход, британската преса написа: „Търсите Малдиви в Европа? Отидете в Албания“
На този фон участниците на българския щанд протестират срещу отказа на културното ведомство да поемем домакинството на ЮНЕСКО. Всъщност какво значение има какъвто и да е протест, когато вече нещата са приключили? И браншът е наясно, ча няма смисъл, но по-добре да се правело нещо, отколкото нищо.
Ей точно това „по-добре нещо“ ни прецаква на всяко национално ниво – по-добре болница с някакви легла и без апаратура и без лекари, отколкото никаква болница. По-добре приказки за образованието и предложение религията да стане задължителен предмет, отколкото истинска реформа в образованието. По-добре поемане разходите за образование на медицински сестри, отколкото здравна реформа и създаване на условия за достойна работа. По-добре протест в подкрепа на среща на ЮНЕСКО, отколкото предварително обединение и непрестанен натиск с искане да се знае всяка крачка от подготовката за жизнено важната среща.
И така си вървим: „по-добре нещо“, макар по същество да е абсолютно нищо.
Ще ми се да знам по какъв начин същият този бранш се включи от страната на специалистите, за да спасим Несебър от това да е бит-пазар върху калдъръм.
От сайта на ЮНЕСКО чета за града, че за пореден път е в списъка за преглеждане на неговия статус заради:
- Нелегална дейност
- Управление
- Директно влияние от туристическа дейност
- Транспортна инфраструктура
- Жилищно строителство
Искам да знам в кое селище в Чехия със старинни сгради, върху тях ще видите някъде климатик? Кое старинно селище във Великобритания е допуснало нещо повече от модерния свят, освен автомобили?
Кой е този френски, германски исторически град, където не само висят климатици, но и всяка врата е превърната в китайски базар?
Въпросът е: след като именно туристическият бранш е най-силно заинтересован срещата да се случи, кои са действията, които предприе за системен натиск над Министерски съвет по темата и пряко – над Министерство на културата?
В момента германските новини преливат от темата за Албания. Албанският премиер Еди Рама, който не спира да говори пред всяка възможна аудитория в Берлин обещава, че страната му не само е рай за туризъм, но там ще говорят на немски. Да е сигурно, че всеки немскоговорящ турист ще се чувства комфортно. Знаят, че се борят за парче от тези 65 милиона, които заминават на ваканция и 251 милиона бизнес пътувания годишно - само от Германия, а в Берлин е целият свят.
Каква е отговорността на нашия туристически бранш? Ами че десетки години не желаят да се обединят и да бъдат инструмент за натиск. Сега пускат гневни постове в социалните мрежи, защото са бесни и страшно прецакани от своята държава.
Сега обаче никой няма да държи сметка на Столична община, чиито зам.-кмет по туризма разбира от туризъм колкото чучулига от филхармония. Никой няма да притисне Министерство на външните работи, които не знаели как да извадят за толкова кратко време толкова много визи. Министерство на електронното управление ще е в пълно неведение (то министърът на културата хал-хабер си няма, та електронното управление…)
От целия отчет, даден от предишния министър Найден Тодоров виждам, че в дните 18-20 ноември, 2024 година е проведена съвместна среща между министерство на културата и представители на ЮНЕСКО в които са разписани стъпки с отговорности и ангажименти. Сега сме март и капитулираме. Подаряваме на Париж, които могат да правят организация, 2 млн.лв., а може да се наложи да дадем и още. Но това е минимална сума на фона на преките и непреки приходи, от които ще се лиши България.
4 хиляди чужди гости от висок професионален ранг. Това са хотели, прехрана, пътуване, пазаруване, посещения, ангажимент на културни и други състави, събуждане на изложбени площи, работа за още и още хора.
Е да, ама Министерство на културата не може и не знае как. 400 служители на щат не стигат.
Иначе имаме и Конгресно бюро, нали се сещате…
И за да е иронията пълна, българският слоган към света е: "ОТКРИЙ И СПОДЕЛИ".
Е, Париж, честито домакинство!

Крахът ЮНЕСКО и как една държава се скри зад гърба на един министърВсе още има шанс да покажем, че можем, а не да вдигнем безславно бялото знаме

Ще се провали ли България като домакин на 47-ата сесия на ЮНЕСКО?Събитието е през юли и никой не говори за организацията му