Тази година празнуваме 80-ата годишнина на голямата българска актриса Цветана Манева.

Тя е пример за дух, отстояване на себе си и отдаденост към работата. В деня за размисъл ни дава своя поглед за ситуацията днес от пиедестала на годините и опита ѝ.

Казва, че разходките днес са задължителни, въпреки че преди ги е определяла като пилеене на време.

„Не ми се вижда много обнадеждаващо всичко около нас, но най-много ме терзае отношението, взаимоотнасянето. Няма стремеж да се отнасяш към човека като към свой ближен. Това не съществува. Аз самата поддържам в себе си изискването да се опитвам да разбирам и тези, които не харесвам. Да приемам тези, които не ме харесват. И това да не поражда някакъв раздор и конфликт помежду ни“, споделя Цветана Манева.

Тя казва, че политическата ситуация у нас не я отчайва, но вярва, че следващите поколения ще изчистят всичко, което за жалост не им е оставено като добро наследство.

Актрисата отбеляза, че имаме свободата отпреди 30 години, но въпросът е как я ползваме.

„Свободата е голямо изпитание за всичко – за чувство, за воля“, посочи тя за БТВ

Цветана Манева е с усещането, че цяла година празнува рождения си ден.

„Аз усетих себестойността си. Живея и работя, но не съм мислила каква е моята себестойност. Усетих невероятната обич и възхищение, които ми поднася публиката и това ме вълнува и ангажира“, споделя тя и допълва обаче, че се стреми да не свиква с възхитата към нея.

Цветана Манева обърна внимание, че Яна Борисов ѝ е върнала усещането, че е необходима на сцената, а след това тя самата е довъзпитала духа си.

„Да съм нужна, е патосът на живеенето ми. Разни белези на състоянието ми не са най-важните, след като умът ми работи. Яна Борисова ми помогна духът ми да се закрепи, а аз го довъзпитах в нещо много стабилно“, споделя актрисата.

Тя признава, че има късмет, добър шанс и много щастлива професионална съдба.

"Имах проблем с прошката към някои хора, но и това преодолях, срамът си е за тях", отбеляза още Манева.

Тя сподели, че любимата ѝ дума е "копнеж". 

"Хората трябва да копнеят - за доброто, за бъдещето, за любовта. Мечтата може да се сбъдне да мине и да замине, но за мен копнежът е нещо перманентно и е част от духа ми", споделя тя.

"Ние съществуваме, за да израстваме. Не може да вървиш по един и същи път, и да очакваш да стигнеш другаде", каза актрисата.

"Страх ме е от тъмнината, тишината я обожавам. Страхувам се - както се казва - за вас, деца", посочи Цветана Манева.