Концепцията за така наречените „супер-разпространители“ – пациенти, които обикновено заразяват много повече хора, отколкото е стандартната скорост на предаване, се появи при предишни огнища на болести като ТОРС (тежък остър респираторен синдром Sars) и БИРС (Близкоизточен респираторен синдром, Mers CoV –бел. ред.). 

Амеш Адаля – експерт по възникващи инфекциозни заболявания в университета „Джон Хопкинс”, каза, че терминът не е научен и няма определен брой заразявания, който би ги определило като супер разпространител. Като цяло, обикновено става въпрос за значително по-голям брой разпространение на болестта, в сравнение с тази на други индивиди, предава АПФ и БГНЕС.

Различни фактори определят колко хора заразява един човек – от това колко бързо са разпространили вируса до това, с колко хора е влязъл в тесен контакт.

Новият коронавирус има типична скорост на предаване 2-3. Това означава, че всеки потвърден случай заразява средно между двама и трима други хора.

Но пандемията определи поне двама пациенти, за които се предполага, че са били супер-разпространители.

Един заподозрян супер-разпространител е британски национал, който вероятно е заразил десетина други след завръщането си от Сингапур. След това той е отишъл да кара ски в Алпите.

Човекът се е възстановил, но има вероятност да е заразил още пет души след завръщането си у дома.

В Южна Корея, която е втората държава с най-голям брой регистрирани случаи на COVID-19 извън Италия, жена, известна като пациент 31, е заразила десетки други.

Но в съвременния свят, при който свързаността е все по-добра, определянето на предаването между отделните пациенти се превръща в голямо предизвикателство.

„Възможно е това, което наричаме супер-разпространители, да съществува – т.е. това са онези пациенти, които заразяват не само 2-3 други, а могат да заразят десетки“, казва Ерик Каумс – ръководител на отделението по инфекциозни и тропически болести в парижката болница „Питие-Салпетриер“.

Според Оливие Бушо – ръководител на отделението по инфекциозни болести в болница „Авицена” в Париж, променливите скорости на предаване могат да се сведат до това, колко бързо пациентът предава вируса, след като се е заразил.

Той уточнява, че в момента това са просто хипотези и очевидно няма ясно обяснение по отношение на COVID-19.

Друга неизвестна е ролята на малките деца, които са по-слабо засегнати от вируса, но могат да го предават – това е част от причините в много държави да бъдат преустановени учебните занятия.

Според Кристъл Донъли – професор по приложна статистика в университета в Оксфорд, всички предавания на болестта по природа са „силно променливи”.

„Не всички сме еднакви – различаваме се по състоянието на имунната си система, по поведението си и по мястото, където се намираме“, каза тя. Всичко това влияе върху възможността на предаване на вируса.

Барат Панкания – експерт по инфекциозни заболявания в британския университет „Exeter”, подлага на съмнение съществуването на супер разпространители. Според него, факторите, които определят предаването, са околната среда и влошените екологични условия в гъсто населените градове.

Обстоятелства като струпване на хора на едно място, затворени пространства с лоша вентилация, лош контрол върху инфекцията, което означава много замърсени повърхности, способни да поддържат вируса жизнеспособен за по-дълго време; благоприятна влажност и ранната фаза на заразата, допринасят за разпространението на вируса, смята той.

Поради тези много експерти не са склонни да говорят за супер-разпространители.

Според здравния министър на Франция, терминът може да се използва за стигматизиране на хората, когато съществува вероятност те да предадат COVID19, без да го осъзнават.