Студентите от НАТФИЗ на бунт: Искаме живот в България, не еднопосочен билет

Десетки студенти се събраха пред сградата на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в центъра на София, за да изразят недоволството си от правителството и проектобюджета за 2026 г.

Част от студентите държаха плакати с надписи: "Аз съм просто човек, ти си просто прасе", "Писна ни от мрежите ви!", "Искам живот тук, не еднопосочен билет!", "Нѐма пари за култура".

На място бе разположено засилено полицейско присъствие, което следеше ситуацията и движението на протестиращите.

По информация от организаторите, студентите от НАТФИЗ планират шествие към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където ще се присъединят към колегите си от СУ. След това се очаква всички да се влеят в големия национален протест, който е насрочен за 18:00 часа.

„Стига толкова. Искаме спешно избори. Ние, младите, вече нямаме нерви“, заяви пред GlasNews.bg Илиян Василев – 20-годишен първокурсник в НАТФИЗ.

Друг участник в демонстрацията бе още по-категоричен: „Време е това правителство да си ходи. Младите го искаме. Гласът ни трябва да бъде чут“.

Припомняме, че във вторник организаторите на Форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България излязоха с писмо-становище, ето какво се казва в позицията им:

"В контекста на подготовката и приемането на новия държавен бюджет на Република България и по-конкретно средствата за група "Култура" и в частност – бюджета на Министерство на културата за 2026 година, се обръщаме към Вас с категорично настояване за осигуряване на допълнителни публични финанси в размер на 30 млн. евро за сценичните изкуства, както и 5,2 млн. евро допълнително увеличение на субсидията за Национален фонд "Култура". Това финансиране е от стратегическо значение за устойчивото развитие на сектора, за гарантиране на достъпа до култура в национален и регионален мащаб и за съхраняване на професионалния потенциал в държавните културни институти.

В допълнение на нашите спешни искания по бюджета на Министерство на културата, настояваме за увеличаването на процента за култура от БВП, което е стратегическа инвестиция в човешкия капитал, социалната кохезия и устойчивото развитие, а не разход с краткосрочен ефект. По-високият процент за култура от БВП гарантира по-стабилно финансиране на културните институции, по-добри условия за творците и по-широк достъп на гражданите до културен живот. Настояваме този процент да бъде увеличаван постъпково, считано от 2026 г. – с 0,1%, в рамките на петгодишен период, като се изхожда от предвидения към момента размер от 0,5% от БВП за култура(2025 г., 2026г. и 2027 г.), така че да се осигури предвидимост, устойчивост и плавно адаптиране на бюджетната политика в областта на културата и достигане до 1% от БВП.

През последните години българските театри, опери, филхармонии и куклени театри изпълняват не само артистична, но и социална мисия. Те осигуряват културен достъп в малки населени места, допринасят за културно, демократично и гражданско образование, създават работни места и значителен икономически ефект чрез насърчаване на туризма и културното предприемачество. Всеки лев, вложен в сценичните изкуства, се връща като добавена стойност в местните икономики, особено в контекста на прилагането на политиката за културна децентрализация и повишаване на качеството на живот извън столицата.

Секторът е и сред най-засегнатите от инфлационните процеси, нарастващите разходи за енергия, транспорт, сценична техника, материали и труд. В същото време, очакванията към институциите растат – за качествен репертоар, за обновена инфраструктура, както и за развитие на нови публики. Привличането и задържането на млади професионалисти и повишаването на художествените стандарти в институтите са немислими без стабилна финансова подкрепа.
В тази връзка предлагаме в рамките на бюджетната процедура за 2026 година да бъде предвидено допълнително финансиране в размер на 30 млн. евро за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, както и допълнително увеличение на средствата за субсидии на Национален фонд «Култура» с допълнителни 5,2 млн. евро, заявяват културните дейци. 
Това ще осигури: реално повишаване на капацитета на културните институции и достойно заплащане на заетите в сектора; обезпечаване на национални и международни участия, фестивали и създаването на нови продукции; стимулиране на иновации, устойчиво управление и партньорства между институции, общини и независими структури в културата; устойчиво развитие на независимия сектор в сценичните изкуства; укрепване на регионалната културна инфраструктура и развитие на равно разпределена културна карта на България.

Подкрепата за сценичните изкуства е не само културна, но и обществена инвестиция – в човешки капитал, в образование и национална идентичност. Българската сцена е сред малкото пространства, където обществото продължава да търси смисъл, диалог и принадлежност. Устойчивостта на тези институции е равнозначна на устойчивост на културния и социалния живот на страната.
Като следваща спешна стъпка е необходимо да се предприемат мерки за промяна на Закона за закрила и развитие на културата, като се включат текстове, които да гарантират адекватен обем на финансиране на сценичните изкуства, както и актуализиране на методиката за финансиране на държавните културни институти. Това следва да осигури достойни условия на труд, високо художествено качество, партньорство с други участници в културната екосистема и устойчиво развитие на сценичните изкуства в страната. В този контекст настояваме за поетапно нарастване на дела за култура от БВП, така че публичното финансиране да отразява реалния принос на сектора за устойчивото икономическо и социално развитие на страната.

С оглед на изложеното, настояваме категорично Министерството на финансите да предвиди посочените допълнителни средства в проекта за държавен бюджет за 2026 година, в тясно сътрудничество с Министерството на културата и професионалните организации в сектора и очакваме среща в Народното събрание през тази седмица за активен диалог за публичните финанси в областта на културата."

Писмото е подписано от: Проф. Пенко Господинов, зам. – ректор на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"; Д-р Диана Андреева – Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата и Център за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии "доц. д-р Биляна Томова", УНСС; Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България; Мирена Станева, директор на Българска музикална асоциация; Проф. Николай Йорданов, директор на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Писмото е изпратено до председателите на ПГ в Народното събрание и народните представители.