Всяко дете има право на достъп до образование, независимо от социалното си положение, произход или пол. И не само това – децата се нуждаят от качествено образование, както и да се предотврати ранното отпадане от учебния процес. 

Данните са стряскащи – за втория учебен срок на 2019/2020 г. броят на отпадналите ученици в България е 40 495 или 4.73%. Макар процентът да е двойно по-нисък в сравнение с предходната година, проблемът си остава сериозен. С развитието на пандемията от COVID-19 достъпът до образование за много деца на практика е ограничен. А доклад на ЮНЕСКО предупреждава, че без финансиране и конкретни мерки в сферата, до 2030 г., в световен мащаб е възможно 1 на всеки 6 деца да напусне училище.

Нуждата от качествено образование

Нивата на детската грамотност от години остават ниски. Макар и да има драстично повишаване в глобалната картина, според Европейската комисия на над 123 милиона младежи им липсва базова грамотност (умения за четене, писане и смятане). 61% от тях са жени. Положението в България също не е никак обещаващо. По данни от Международния тест PISA от 2019 г. България е на последно място в Европейския съюз по функционална грамотност, което ще рече, че дори учениците да могат да прочетат написаното, те не могат напълно да го осмислят. Тази неспособност на децата да се задълбочат в даден текст или проблем води и до друга притеснителна статистика. 

Според изследване на “Евробарометър” мнозина българи не просто не се интересуват от наука и актуална информация, но нямат основни познания за факти, изучавани в училище, и са затънали в конспиративни теории. 

Проблемът с отпадането от училище

В свят, в който технологиите бързо се развиват, нуждата от качествено образование за младежите се изостря. Oтпадането от училищния процес е сериозна предпоставка за попадане в омагьосания кръг на бедност поради липса на образование и липса на образовани заради бедността. В годишния доклад “Бележник”, издаван от Национална мрежа за децата, се казва, че “отпадащият ученик е този, който има нарушена връзка с училището или училищната общност.” Отказът или невъзможността детето да посещава училище често се корени в разрушени взаимоотношения с училищната среда – тези младежи не успяват да изградят здрава връзка с учители и връстници. 

Проучване на U-report 

Какви са причините това да се случва и как може да се реши този проблем? Тези въпроси бяха зададени в едно от допитванията на U-report, в което участие взеха 281 U-репортери от цялата страна.

Първо, попитахме ги какви са препятствията, които пречат на някои български деца да посещават училище.

Като главни причини са посочени две неща – етническия произход, включително трудности с езика, както и финансови затруднения. На трето място анкетираните са поставили отпадане от учебния процес, поради увреждания или нарушения в развитието. Останалите 11% са посочили друг вид дискриминация като самото преподаване в училище и дори философията на училищното образование. 

Също така, U-репортерите имаха възможност да посочат в какво точно се изразяват трудностите пред групите деца, които най-често отпадат от училище.

За младите хора от малцинствен етнически произход анкетираните посочват като най-отчетлива причина за отказ от учебния процес липсата на подкрепа от страна на семейството.

Следващите отговори имат съвсем малка разлика помежду си, което показва, че трудностите пред тези ученици често са взаимосвързани. Като втора най-сериозна причина отговорилите посочват тормоза от връстници, на който често са подложени децата от малцинствата. 17% от анкетираните смятат, че те напускат училище, за да започнат работа, а пък 16% смятат, че учителите не им оказват достатъчна подкрепа с усвояването на материала, както и че имат трудности с езика. 

Запитани какви са пречките пред децата в неравностойно финансово положение, U-репортерите посочват най-вече липсата на средства за учебни материали.

На второ място те поставят невъзможност да посещават училище поради започване на работа, а след това – тормозът от съученици. Интересно е и мнението, изразено от доклада “Бележник”: “Проблемът с отпадането е неразривно свързан и с проблема с бедността – не толкова, защото децата нямат учебници и таблети, а защото липсва жизнена перспектива, в която образованието да бъде видяно като дългосрочна инвестиция в бъдещето.” В семействата, изпитващи финансови затруднения, често обучението остава на заден план, тъй като осигуряването на подслон, храна и дрехи е изключително трудно. Така всеки член на семейството се мобилизира, за да изкара някакви средства, дори това да е за сметка на образованието.

По отношение на учениците с увреждания, U-репортерите сочат, че най-голямото препятствие пред тях са подигравките от другите деца.

Според останалите участници в допитването, училищната среда не е пригодена за деца със специални потребности. Като сериозна причина за отпадането им е посочена недостъпната физическа среда в училище. 19% смятат, че учителите не знаят как да им преподават,  а други 16% мислят, че без ресурсен учител те няма да се справят с преподавания материал. 8% пък твърдят, че образователната система не разполага с подходящи ресурси.  

Освен за пречките, поради които децата не посещават училище, U-репортерите бяха запитани и за възможни начини за елиминирането им. 

Като основно решение на проблема за децата от етническите малцинства анкетираните посочват работа с техните семейства, ако съществува риск от отпадане. Това е особено важно за младите хора на възраст между 20-29 г., тоест тези, които вече са напуснали училище. Именно те са откроили и етническия произход като главна причина, поради която младите не ходят на училище. 

На второ място, със значителна разлика, 19% от отговорилите са посочили развитието на езиковото обучение по български език.. Според останалите анкетирани е необходимо създаването на приобщаваща училищна среда. Сред възможните решения са работа в посока приемане на различията, подкрепа от другите ученици, свързана с усвояването на материала, както и работа и с учителите.

За децата, изпитващи финансови затруднения най-голям процент от участвалите в допитването, смятат, че трябва да им се осигурят безплатни учебници и материали.

Сред останалите предложения са стипендии, безплатен транспорт, както и безплатна топла храна. Едва 9% мислят, че трябва финансова подкрепа за извънкласни дейности, а 7% смятат, че трябва да се изучават теми за бедност и неравенства. 

За последната група – децата със специални потребности, най-много от U-репортерите – 28% са на мнение, че за да се реши проблемът с отпадането им от училище, трябва нова материална база, която да е по-достъпна физически.

Същевременно, анкетираните смятат, че е нужно да се подобри не само средата, но също както с учениците от етническите малцинства, трябва да се работи в посока приобщаване им. Това включва обучения на учители, премахване на различията, както и подкрепа от специалисти.

Комбинацията от нетърпимост към различието, непригодена училищна среда и пропуски в образователната системата прави учебния процес за определени групи деца труден, много често дори невъзможен. Това води до пълно отпадане на тези деца от училище, въпреки задължителното образование до 16-годишна възраст в България. Защо този проблем е толкова сериозен и какво можем да направим, ако някое дете среща трудности с достъпа си до училище, можете да прочетете тук.

Какво е U-report?

“U-report” e глобална платформа на UNICEF и мрежа от партньорски организации, която дава възможност на младите хора на възраст 14-29 години да изразяват мнение по важни за тях въпроси. Това става чрез Viber, където регистрираните младежи получават достъп до допитвания и полезна за тях информация. 

Това допитване на U-Report е разработено съвместно с Национална мрежа за децата в рамките на проекта за пилотно тестване на Европейската гаранция за детето в България, финансиран от Европейската комисия и прилаган от УНИЦЕФ. “Европейската гаранция за детето” е инициатива, която цели да осигури достъп до здравеопазване, образование, детски грижи, приемливо жилище и подходящ хранителен режим за най-уязвимите деца в Европейския съюз.