Не са изхарчени авансите! По вече работени обекти са върнати близо 120 млн. лв. от тези аванси. Единственото, което е нужно, е държавата да ускори процедурите, които са необходими за издаване на строителни разрешения на обектите, и те ще бъдат завършени". Това заяви пред БНР инж. Стефан Чайков, председател на Браншовата камара "Пътища".

Той обясни, че отпуснатите авансови средства са по договори с "Автомагистрали" ЕАД за ново строителство, а сумите, които пътните строители претендират, са по договори с АПИ за текущ ремонт и поддържани.

"Няма как да се смесват възложителите", подчерта Чайков. 

Инж. Чайков посочи, че няколко пъти са обявявали, че около 600 млн. лева трябва да бъдат преведени на пътностроителните фирми, за да не спре работата по обектите, които са поели: "Междувременно сумите се увеличават непрекъснато".

Той беше категоричен, че дали има, или няма пари в държавата - това казва Министерството на финансите, а не МРРБ:

"За септември беше обявен около 1 млрд. лева излишък. Бюджетът предвижда възможност за достигане на около 4,5 млрд. лева дефицит. Не е задължително Народно събрание, важно е дали служебното правителство иска да води такъв тип политика. От 1998 г. бюджетът на АПИ е допълван със средства от държавния бюджет с решение на Министерски съвет. Въпросът е на какъв етап правителството ще стигне до становището, че би могло да отпусне пари от евентуални излишъци в бюджета с постановление на МС".

По думите на Чайков няма проблем да проведат протести и пред новото Народно събрание, така че да получат удовлетворение на икономическите им искания:

"Ако се наложи, ще окажем натиск на парламента, за да бъдат взети бързо решения, които да удовлетворят нашите искания".

Председателят на Браншовата камара "Пътища" беше категоричен, че исканията им не са политически:

"Единственото ни политическо искане беше за оставка на министър Виолета Комитова".

Стефан Чайков изрази очакване да стигнат до споразумение с правителството, защо неразбирателството би довело до социални проблеми:

"Има готовност в пътностроителните фирми да се освободят между 60 000 и 100 000 души, които да отидат в социалната система. ...Не сме освободили до този момент хора, защото се надяваме на споразумение, но икономическата логика е голяма, ако няма с какво да плащаш. Никой не иска да освободи и един човек".