В повечето държави в ЕС нископлатените работници харчат поне една трета от заплатата си за наем. Това показва анализ, направен от Европейския институт на профсъюзите, оповестен днес от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Данните излизат в навечерието на изслушването в Европейския парламент на Дан Йоргенсен, кандидат за първия комисар по жилищните въпроси в ЕС.
Йоргенсен ще отговаря за осъществяването на „първия в историята Европейски план за достъпни жилища“, с който се ангажира председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в своите политически насоки.
Според изследването средните месечни разходи за наем на имот с най-много две спални поглъщат 35% или повече от заплатите на работниците, получаващи законоустановената минимална работна заплата в 14 държави-членки.
В Нидерландия, Ирландия и Люксембург наемите представляват половината от месечното възнаграждение на нископлатените работници, а в други осем държави-членки – 40% или повече.
България е сред тези осем страни, като според изследването средно 45 на сто от минималната работна заплата у нас отива за наем.
Цената на наема в проучването е определена въз основа на средната стойност за всяка страна, но положението може да бъде още по-тежко в градовете, където са съсредоточени повечето работни места, посочват от ЕКП. Отделно последните данни на Евростат показват, че разходите за наем са се увеличили с до 200% в целия ЕС.
Европейската конфедерация на профсъюзите призовава Йоргенсен да предприеме следните действия в рамките на плана за достъпни жилища:
- Осигуряване на качествени и сигурни работни места, насърчаване на колективното трудово договаряне и увеличаване на законоустановените минимални заплати, за да се покрият разходите за жилище;
- Действия за борба със спекулациите на жилищния пазар, включително чрез прогресивно данъчно облагане на недвижимите имоти и засилено регулиране на краткосрочните наеми;
- Подкрепа за инвестиции в нестопански/обществени/социални жилища на достъпни цени и адекватни жилища, включително чрез инвестиционните инструменти на ЕС, гъвкавост при прилагането на правилата за икономическо управление и предстоящото преразглеждане на правилата за държавните помощи;
- Социални условия за публичното финансиране и държавната помощ за жилищни проекти (включително от ЕИБ), за да се гарантира качество и директни работни места, както и по-добри условия на труд в строителния сектор;
- Гарантиране на минимални стандарти за качество, здравеопазване, достъпност и безопасност на жилищата, както и регулиране на наемите с цел защита на наемателите от експлоатация и злоупотреби, прекратяване на изселванията без вина и спиране на изселванията на уязвими семейства;
- По-добро планиране, което да гарантира, че жилищата са свързани с висококачествени обществени услуги, включително транспорт, здравеопазване, образование, грижи за децата.
Генералният секретар на конфедерацията Естер Линч коментира: „Милиони работещи хора в повечето държави-членки виждат как огромна част от заплатите им напускат банковите им сметки веднага след постъпването им, просто за да поддържат покрив над главите си. Въпреки че плащат високи наеми с ниски заплати, жилищата им често са напълно неподходящи, което излага тях и семействата им на риск от здравословни проблеми. Други са принудени да спят на дивана в апартаментите на приятелите си, продължават да живеят при родителите си, когато това е възможно, и дори спят в колите си. В същото време много богати лица и инвестиционни фондове извличат прекомерни печалби от жилищата чрез неетични практики, които трябва да бъдат забранени. Работещите хора очакват от първия европейски комисар, отговарящ за жилищното настаняване, да предприеме действия, които да съответстват на мащаба на жилищната криза в Европа. Време е отново да се отнасяме към адекватното жилище като към основно човешко право, като строим повече социални жилища и регулираме правилно наемния пазар.“