Почти месец, след като научихме за трагедията в Петрохан, няколко брифинга на разследващите и няколко записа по-късно, едно стана категорично ясно - огромна част от обществото не вярва на институциите. Не вярва и на медиите. 

А често не вярва и на очите си. На заден план стои онова съмнение, че нещо остава скрито, че истината е забранена и също както не вярваме на политиците си, вече сякаш не вярваме на нищо.

Тук някъде удобно се наместват конспирациите, стотиците версии, произведени във Facebook, алтернативното обяснение на официалната теза. 

Корените на недоверието

Този процес има своите корени и своето обяснение. Но на фона на поредицата от кризи, през които мина и продължава да минава българското общество, какво следва, ако институциите, политиците и медиите не успеят да върнат доверието в себе си? 

И всичко това на фона на поредната предизборна кампания и на прага на поредните избори, когато традиционно немалко политици си служат със спекулации и популизъм в опит да привлекат избиратели.

Епохата на постистината

"Живеем в епохата на постистината. Това е световен процес. Има и локални причини, които подпомагат недоверието в институциите. Виждаме колко ниско е то и че част от институциите си го заслужават. Ако говорим за трагедията "Петрохан-Околчица", първите от които се изказа е главният прокурор, който е нелегитимен и извън мандата си", заяви журналистът и член на УС на АЕЖ пред Bulgaria ON Air.

Според него начинът, по който Борислав Сарафов се е изказвал, не е създал усещане, че може да му се има недоверие, а усещане, че ще използва трагедията за лични интереси.

"Чрез създаването на пълно недоверие в институциите държавата не може да си свърши работата, а дори да я свърши, никой няма да повярва. Ясно е, че независимо в какво вярваме, се е случило нещо по определен начин. Няма как да даваме предимство на това, в което вярваме пред това, което се е случило", допълни той.

Опасността от конспиративни теории

Разделението вече е факт и ще има част от обществото, които ще смятат, че са били излъгани, категоричен е журналистът.

"Това е доста опасно. При случая "Петрохан" видяхме част от хората, които смятат, че имат доста добро критично мислене, да споделят конспиративни теории. Безотговорно е да споделим нещо и да кажем, че информацията е непотвърдена. Това не е уважение към жертвите", обясни гостът.

"Съмнителните източници на информация са толкова много, че предлагат нещо за всеки. Несериозно е да се разчита само на преценката на изкуствения интелект. За съжаление не се зачете правото на скръб на близките на загиналите. Появиха се и снимки, които не трябваше да са публични", посочи той.