“Ние сме като Хензел и Гретел, изгубени в гората. Лутаме се, но успяваме да намерим вярната посока.”

Така описват живота си незрящите съпрузи Димка и Кирил Дамянови от Пловдив. И двамата са европейски шампиони при слепоглухите. Тя е печелила злато на канадска борба, а той - на боулинг.

Димка е бивша национална състезателка по скокове във вода. 101-ият бил фатален - ударила главата си в дъното на басейна и загубила зрението си. Тогава била на 17 г.

“Случи се в “Дианабад”. Жените правехме винт и половина, а мъжете - два. Реших, че мога и аз като тях Засилих се повече от необходимото и това бе краят”, разказва пред в. 24 часа пловдивчанката.

На излизане от водата не виждала нищо. В ИСУЛ констатирали, че има отлепване на ретините. Треньорите ѝ уредили операция в СССР. Хирургичната интервенция извършил Сергей Филатов. Институтът по очни болести в Одеса носи името на неговия баща.

“Пооправиха ме и започнах да виждам нормално с едното око, а с другото наполовина. Казаха ми, че не трябва да вдигам нищо тежко”, обяснява Димка.

Два месеца след връщането си в България обаче пренебрегнала забраната, тъй като докарали 2 т въглища пред къщата им за зимата.

“Ако не бъдат до вечерта в мазето, ще ги откраднат”, затюхкала се майката на националката, която работела на Слънчев бряг. Бащата на момичето починал няколко месеца след злополуката с нея.

Димка била сама у дома, по-голямата ѝ сестра щяла да се върне късно от училище. Спортистката грабнала две кофи и пренесла кюмюра.

На следващия ден зрението ѝ рязко се влошило. Последвали 10 операции в София, Пловдив, Варна, но без особен ефект.

Димка се отчаяла и направила опит да се самоубие. Нагълтала дузина хапчета. Нейна приятелка я намерила в безсъзнание и повикала линейка.

“Тежко преживях мисълта, че няма да се състезавам. От върха на славата се озовах в дупка с катран. Беше засегнато и самочувствието ми на жена. Терзаех се, че вече няма да съм хубава”, признава тя.

Година преди злополучния скок в басейна спечелила титлата “Мис Слънчев бряг”.

Снимката ѝ излязла по вестниците, в училище всички я поздравявали. Не продължила образованието си, тъй като зрението ѝ намалявало.

Започнала работа в предприятието на слепите, където се запознала с бъдещия си съпруг Кирил. Той е с дегенеративно очно заболяване и вече е напълно сляп. По онова време все още виждал.

“Да знаеш какъв сладур има в другата бригада - висок, строен, с кожено яке”, прошепнала на Димка нейна колежка. Националката не проявила интерес, щом разбрала, че е брюнет. Падала си по руси. Кирил успял да привлече вниманието ѝ.

“Завъртя се покрай мен и ме попита какво да ме почерпи. Отговорих му, че пия само кока-кола. Тогава беше кът и си казах, че няма откъде да я намери. Той обаче домъкна цяла торба”, смее се бившата спортистка.

Шефката на завода се опитала да попречи на пламналата любов между тях, тъй като Димка била с 13 г. по-възрастна. Двамата обаче не позволили да ги разделят и се оженили.

От 1984 г. досега са непрекъснато заедно. Въпреки минималното си зрение Дамянова не се отказала от спорта. Участвала в преплуване на 2 км по Дунав за хора с увреждания и спечелила златен медал.

Тренирала и плуване, хвърляне на диск, бягане на 100, 200 и 400 м. От 8 г. двамата със съпруга ѝ пеят в дует. Димка е завършила музикално училище с пиано и акордеон. Покрай нея Кирил открил, че също може да пее. Семейството има 55 медала от фестивали.

Златният, който взели в Перник през 2007 г., е най-ценният за Дамянови. Седмица преди излизането им на сцената Кирил получил инфаркт. Случило се по време на състезание край Араповския манастир.

“След като станах 3 пъти първи - на бягане, клякане и вдигане на гири, усетих силна болка в гърдите и ме закараха в болница. Постоях няколко дни и поисках да ме изпишат заради фестивала в Перник. Докторите не можаха да излязат на глава с мен”, разказва Кирил.

Съпрузите пишат и стихове, издали са обща стихосбирка - “Огън и лед”. Със свое стихотворение Димка е взела втора награда на конкурса “Зрящи сърца” на радио “Христо Ботев”.

Мъжът ѝ е печелил два пъти отличия в същото състезание.

Непрекъснато правим нещо, иначе трябва да умрем, коментират Дамянови. Наскоро двамата завършили курс по грънчарство и с удоволствие изработват пластики.

Семейството признава, че живее трудно с 560 лв. месечно. Най-тежкият им период бил през 1993 г., когато затворили предприятието им. Тогава Димка била на 46 г., а съпругът ѝ - на 33.

“Имало е дни, когато гладуваме. Спасението дойде от викторините, които тръгнаха по пловдивските радиостанции. С жена ми спечелихме много парични и предметни награди.

Падаха ни се торти, вечери или кашони с кроасани, които ядяхме по цяла седмица”, спомня си Дамянов.

Той извадил и късмет на тото. Уцелил петица. Купили си телевизор, касетофон и домакински уреди. Един ден обаче намерили дома си обран. Съпрузите признават, че си лягат със страх. Боят се от лоши хора и да не се срути къщата над главите им.

Съсобственици в нея са евреи, които живеят в Израел. Покривът започнал да тече, а Дамянови нямат средства сами да го поправят. Подали са молба в пловдивската община за временно жилище.

“Колкото повече препятствия ни поставя животът, толкова по-силни ставаме”, казват съпрузите. Кирил първи загубил напълно зрението си, а през 2013-а същата участ сполетяла и Димка.

Миналата година бившата състезателка претърпяла две злополуки. Зимата я блъснала шофьорка на пешеходна пътека и ѝ счупила крака на две места. Осем месеца по-късно потрошила и другия си крак - паднала заедно със съпруга си на слизане от рейса.

Кирил твърди, че лекарите не са си свършили работата, защото жена му започнала да изпитва силни болки. Когато разрязали гипса, кракът ѝ бил потъмнял. Помогнал им ортопед чужденец, който всеки ден идвал в дома им, докато Димка оздравее.

“Сега сме щастливи, тъй като и двамата сме на крака. Слепотата не ни пречи. Има си и положителните неща - не виждаме грозните неща около нас”, казват Дамянови. 

 TrafficNews.bg