Националният център за рехабилитация на сляпо-глухи хора в Пловдив е напълно реновиран. Години наред сградата, в която единствено у нас хората със зрителен и слухов дефицит могат да получат необходимата рехабилитация и социална интеграция, бе в окаяно състоя. Със средства по програма "Развитие на човешките ресурси" – по процедура "Равни шансове", обаче базата е ремонтирана и съобразена с нуждите на сляпо-глухите хора. В рехабилитационния център работят обучени преподаватели по компютърна грамотност, специални педагози, логопеди, психолози. Все още се търси човек, владеещ жестов език. Това стана ясно по време на Информационния ден, в който бе представен проектът.

„Национална асоциация на сляпо-глухите в България наброява 550 души. Ние разделяме хората със сляпо-глухота на няколко групи. Едната от тях са хора, родени с глухота, по-късно ослепели. Хора, родени с остатъчен слух и с намалено зрение. Хора, родени със слепота и късно оглушали. Организацията ни е устроена така, че сме обхванали по-голяма част от административните райони на страната, но това са трудно подвижни хора и няма как по места да бъдат удовлетворени техните потребности. Рехабилитацията и обучението могат да се осъществят само в Национален център за рехабилитация в Пловдив”, обясни пред TrafficNews Величка Драганова, председател на Национална асоциация на сляпо-глухите в България.

Тя посочи, че специалистите, които работят с хора с такъв тип увреждание, трябва не просто да са завършили специална педагогика, но и да имат сериозна подготовка. И е изключително важно да имат човек в екипа, владеещ жестов език. „Хората, родени глухи, от ранна възраст комуникират единствено с жестов език и разчитат по артикулацията на устните. Когато загубят и своето зрение, тогава брайловото четмо е единствена възможност да общуват”, посочи Драганова.

Според нейните наблюдения все още е сериозен проблемът и с трудовата реализация на хората със зрителен и слухов дефицит. Въпреки че повечето от тях има образование и са изключително старателни в изпълнение на служебните си ангажименти, работодателите имат предразсъдъци. „Имаме юристи, в това число и аз самата, педагози. Имаме хора с административен опит и хора, работили в производствените звена на икономическия процес на България. Все още обаче обществото някак не е отворено към хората с увреждания. При всяко интервю за работа нещата тръгват с желанието и амбицията за евентуална трудова реализация, но при срещата работодателите се отнасят с недоверие. Смятат, че хората с увреждания няма да се справят с това, което ще им бъде възложено. Трудно е, трудно се пробива на пазара на труда. Но и на европейско ниво трудовата реализация върви с бавно темпо. Невинаги има съответствие на способности, възможности, образование и предлаганите работни места”, смята председателят на асоциацията.

Тя обаче е оптимист, тъй като по думите й новият закон за хората с увреждания дава точната регламентация именно в този аспект – трудова реализация, рехабилитация, приоритети и възможности.