"Скритите послания с  Красимир Куртев“ - Скъпи читатели на Trafficnews, добре дошли в рубриката! В поредното издание ще засегнем темата за така познатото даване на Непоисканото добро. 

 

Следва ли да предоставим непоискано добро, да налагаме своята помощ в името на доброто? Много е изписано за тази самарянска подкрепа, визира се дори и Светото писание - Библията. Почти целият Нов завет е изпълнен с послания да се извършва добро. Дали наистина следва да правим добро, за да сме угодни на Твореца?  Мъдрото свето писание ни дава ясен знак за непоисканото добро в следният стих от Псалми:

 „Когато казвах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.“ - Псалм 94 (По славянката - 93.).

Сиреч, когато изпаднах в беда, тогава поисках подкрепа. Или творението иска добро, когато е в немилост и тогава Творецът му я предоставя.

Причината за непоисканото добро е повод за дискусия и за това поставям различни гледни точки.

Мария: Ние винаги трябва да сме готови да предложим помощта си. Това, което не бива да правим, е да се стремим да наложим своята помощ по точно определен начин, който считаме за единствен. Тоест - да предоставим добро, без да е поискано. А помощта може и да е невидима за получаващия. Можем да помогнем дори и само с вътрешната си съзнателна подкрепа, със своята любов или положителните си мисли. С всяка добра мисъл помагаме и с всяка отрицателна вредим.

Нашата добра мисъл ще бъде привлечена от съзнанието на човек, настроен на нейната честота и в резултат ще даде допълнителни сили на доброто в него. Извършвайки едно добро дело, ние трябва да имаме предвид, че то не може да бъде прието от всички като такова. Това не трябва да ни огорчава. Доброто дело никога не остава извършено напразно. Ако някой не го приема, това си е негово право.

Ние не трябва да налагаме добротата си. Можем да потърсим друг по-подходящ начин за въздействие, а ако не можем да намерим такъв, винаги можем да се помолим за брата си и да го подкрепим мислено. Всъщност, може да се каже, че последното е основното и най-важно нещо при всяка една помощ. Това, разбира се, не означава, че ако можем да предприемем и конкретни действия за да помогнем на някого, трябва да не ги предприемем, защото духовната помощ е по-висша от физическата. 

Вършейки добри дела, не трябва да се стремим към показност. Това, освен че говори за егоизъм, до голяма степен разсейва енергията, която влагаме в добрите си постъпки. Как ще ни отвърнат другите, не е от значение. Ние трябва да гледаме собствената си мотивация и да не търсим отплата и признание. Последните ще дойдат от това ниво, на което е било съзнанието ни, когато сме планирали и извършили съответните действия.

Алена: Вселенските Закони са 111. Един от тях гласи: Твори само поискано добро, за да го получиш. Библията ни учи, че да правиш добро, е най-висшето благо на този свят. Да, така е, но само когато доброто е поискано, а не -дадено насила. Само и единствено поисканото и оценено добро, което винаги трябва да бъде заплатено, дори с едно цвете или с едно изречено в очите "благодаря", скоро ни носи същото добро от човека, на когото сме помогнали, или от някой друг човек, към когото сме се обърнали с молба за помощ ние самите.

Поискано добро е само това, което човек е поискал от нас директно, очи в очи, не чрез други хора, и не като върви около нас и мърмори досадно, за да ни предизвика да му помогнем. Не прави непоискано добро! То задължително ще ти бъде заплатено със зло.

Законът е труден за разбиране, защото смисълът му противоречи на библейските закони. Свикнали сме, а и са ни учили, да раздаваме добро винаги, когато видим, че можем да го сторим. За съжаление, ако това добро не е поискано, когато отмине моментът на нечия безпомощност, той - получилият нашата помощ, започва да ни мрази, защото сме му помогнали, виждайки го в момент на негова слабост.

Ако ни се наложи да потърсим неговата помощ след време, той ни обръща гръб, желаейки да види как, като сме толкова силни, ще се справим сами. Обикновено даденото непоискано добро ни печели врагове, затова не трябва да го даваме в момент на обзело ни съжаление.