Сирни заговезни тази година е на 2 март. Празникът винаги е в неделя – 7 седмици преди Великден.

В понеделник след Сирни заговезни започва Великият пост (Великденски пост).

Българският народ нарича този ден още Сирница, Сиропустна неделя, Поклади и Прошка.

По традиция на този ден младите гостуват на по-възрастни близки и роднини, от които искат прошка. След като отговорят с: „Простено да ти е“, възрастните също искат прошка от по-младите.

Традиционен обичай е кумците да посещават кумовете си, а кръщелниците – своите кръстници.

Семейството се събира на богата трапеза – на масата присъстват сирене, яйца, вита баница, халва, вино и ракия. За последно се ядат млечни продукти и се консумира алкохол до Великден.

Изпълнява се и обичаят „хамкане“. Парче бяла халва или варено яйце се връзва с червен конец и се завърта над масата. всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде много здрав през цялата година.

След играта конецът се запалва, като всяко горене се нарича на член от семейството. Начинът, по който гори конецът, се тълкува като предсказание за съдбата на човека през годината.

В някои региони пък се палят огньове, с които се гонят злите духове и са символ на пречистването. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Огънят се прескача за здраве и късмет.