Тепетата и река Марица – двата най-големи символа на Пловдив, които задължително са се споменавали от летописците, докато разказват  хилядолетната история на града. Въпреки тяхната стойност от десетилетия те са повече места, от които пловдивчани се страхуват, вместо да бъдат притегателен център.

Тяхната стойност бе оценена, след като те бяха поставени под забрана, в пловдивчани трябваше да стоят по домовете си. В момента, който те бяха пуснати хората тръгнаха по тях, а мнозина не бяха стъпвали там от години. Вече оценени от пловдивчани, те трябва да добият лика, който им приляга.

Изключвайки Трихълмието, на което е изграден съвременния символ на Пловдив – Стария град, другите три съществуващи тепета не са в особено задоволително състояние. Разбира се, през миналата година бе направена голяма реконструкция на Бунарджика за два милиона лева, която обаче засегна преди всичко подножието на хълма, който се намира откъм суперцентъра на града.

Макар и Сахат тепе да се намира на метри от Главната улица, това е място, което не е достатъчно социализирано.

„Има и доста забравени места от самите пловдивчани. Например  Данов хълм  - това е едно изключително красиво място, което сякаш някой му е сложил ограда. Когато е на Главната, всеки отива към Цар-Симеоновата градина, за да си изяде сандвича или изпие кафето. Никой обаче не отива на хълма, макар да е на същото разстояние. Твърде несоциализиран обект е, но е с много приятна среда. Мислим вариант да възродим бюфета на Сахат тепе, за да му вдъхнем живот”, каза гл. архитект Димитър Ахрянов. 

От друга страна най-голямото предизвикателство ще бъде вдъхването на живот на Младежкия хълм. В момента освен в подножието на хълма,където се е оформило като фестивална зона и детската железница, останалите части на хълма по никакъв начин не се използват масово от пловдивчани.

При хубаво време по алеята има немалко хора, но твърде малко, предвид възможностите, които дава най-голямата защитена зона в Пловдив.

На хълма има данни за исторически сгради и храм,като има редица предложение какво може да се направи на него – но само на хартия до този момент. В програмата на кмета Здравко Димитров е залегнало оформяне на ново парково пространство за отдих и модернизиране на прилежащия район към Детската железница.

Освен въпросната зона към върха на тепето има няколко огромни зелени пространства, които имат изумителна гледка. Пример за начин, по който може да се социализират тези пространства е местността Дендрариума в парк Витоша. Там са изградени беседки, детски и спортни съоръжения изцяло от дърво.Възможностите за социализацията на Младежкия хълм са безброй, без да изникват бутафории и ненужни съоръжения.

Другият символ на Пловдив – река Марица. Той също присъства в програмите на кандидатите за власт в предизборните кампании, но много повече са добрите пожелания, отколкото реалните действия. Митовете за това, което може да бъде река Марица, са още от соца, където е имало авангардната идея да се плава с канал от реката от Черно море.  Последните 10 години пък се говореше за т.нар. социализация на речното корито, където да има велоалеи, детски площадки, атракции и забавления.  Дори за него бе направено обществено обсъждане, но инвестиционното намерение бе прекратено след заповед на вече бившия екоминистър Нено Димов.

В Бюджет 2020 година има заложени 36 хил. лева за социализацията на реката, но към момента никой от новите градски власти, не е се изказал по темата.