Щастливият край на една истинска история - на 5 октомври ви показахме пътя на една отдавна изгубена цигулка, която преди да изчезне е принадлежала на музиканта от Софийските солисти Димитър Георгиев. Тяхната история БНТ показа за първи път, а днес ще ви покажем и щастливия край - моментът, в който музикантът и неговата цигулка се срещат след 30-годишна раздяла.

Една снимка. Толкова е достатъчно да събере един музикант и неговата изгубена преди три десетилетия цигулка.

ЮИмаше няколко неща, когато аз отворих калъфа на цигулката, които ме наведоха на мисълта, че тя е на български майстор. Първо лъкът, който беше в кутията, беше изработен от български майстор, имам предвид цигулар. След това снимката, която открих вътре на Софийските солисти. Много често музикантите държат такива снимки или снимки на семейството си вътре", споделя лютиерът Андриан Андреев, предава БНТ.

Казват, че връзката между музикант и неговия инструмент е специална и неразривна. Тази на Димитър Георгиев с неговата цигулка, се оказва именно такава. Затова и съдбата намира начин да ги срещне отново.

"Върна се в мен един стар спомен за историята, която навремето Мила Георгиева, беше обявено така, че изгубила своята цигулка в такси. А хората, които ми дадоха на мен тази цигулка, те споменаха, че техния близък е карал такси. Аз не бях сигурен, разбира се, докато не говорих с Митко, докато не му се обадя да го разпитам дали си спомня за цигулката - каква беше, на кой майстор, в какъв калъф и т.н., за да бъда сигурен, че става въпрос точно за този инструмент". посочи още Андреев

Цигуларката и дъщеря на Димитър Георгиев - Мила Георгиева прази бегъл спомен за загубата на инструмента.

"Спомням си таксито, имам такива спомени как бяхме толкова много натоварени всички и сестра ми. Моята цигулка, нейната и тази на баща ми. Значи три цигулки, куфари, можете да си представите. Когато пристигнахме пред блока си спомням бегло градинката, в която излязохме от таксито и как в момента, в който таксито тръгна, майка ми се сети, че всъщност сме забравили цигулката и започнахме да викаме: "Моля спрете, спрете, но таксито не спря", припомня си Мила.

Като всяка приказка и тази не е донаписана, докато не дойде щастливият край.

"Малко ми треперят ръцете, но ще я отворя. Ееее, страшна е! Невероятно е усещането, спомени много, с тая цигулка съм свирил в целия свят. В най-усилените години на Софийски солисти между 1978 и 1989 г. Това са годините, в които бяхме в Австралия, 2 пъти в Америка, 3-4 пъти в Япония, Китай, Индонезия, в целия свят сме ходили. Странно е чувството ....Аз си я галя така по шията, защото... усещането е страхотно, да знаете", призна Димитър Георгиев-Търа.

Не свири отдавна въпреки че музиката завинаги ще остане част от живота му. С Мила и Юлияна – двете му дъщери, покорили световните сцени с таланта си, цигулката винаги ще има място в семейството му.

Димитър Георгиев-Търа каза, че ще завещае цигулката на дъщеря си Мила.

"Много невероятно е, никога не сме си представяли, че тази цигулка ще се върне при нас. Невероятно е, че може пак да е при собствениците си, при нас и аз имах възможност да я опитам, да посвиря", споделя цигуларката.