„От това, което ние видяхме няма такъв срок - до 2038 г. Има срок, който е 2030 г. – 1600 мегавата и 2035 г. – 1000 мегавата. След 2035 г. няма. Има огромно разминаване между това, което се казва и се пише на практика. Затова хората са на улицата“, каза изпълнителният директор на ТЕЦ „Брикел“ Янилин Павлов.

 

„Искаме да се направи енергийна стратегия до 2050 г. Да бъде заложено поетапно, с алтернативи и умисъл. Специалисти да бъдат поканени на срещите, да им конструктивен диалог и всичко да е сложено на масата, а не някой под давлението на лобита от ЕК да каже, че така иска Европа и така правим“, допълни той. 

По думите му енергетиците са имали уверение от властта, че когато времето за териториалните планове, ще седнат заедно на масата и ще ги договорят. 

 

„Ние сме страна членка ЕС и трябва да минем преход, но не сме готови. Преходът към нисковъглеродни емисии не значи затваряне на въглищните централи и спиране на работата на мините. Има ред проекти, които са подадени от наша страна и от тази на мините и всички централи. Казват, че тези пари не могат да бъдат пренасочени в такива проекти. Накрая излиза една таблица и виждаме ред централи с тези пари“, каза още шефът на ТЕЦ „Брикел“.

По думите му приходите в хазната от работата на енергийните дружества са 1,5 млрд. лв.

 

„Емисиите се плащат от самите централи. Единствената помощ, която държавата дава на централите е миксът, който е за регулирания пазар на населението, който възлиза от порядъка на 300-400 млн. лв. за година. Разликата в пазарната цена е тази, която се плаща на държавата. С тези 4 млрд. лв. каква е алтернативата, Денков защо не каже“, пита Янилин Павлов.