В разгара на поредната грипна вълна семейните аптеки отново се оказват първата и най-достъпна точка за контакт на пациентите със здравната система. Това заяви Константин Попов, секретар на Инициативния комитет от магистър-фармацевти, по повод текущата епидемична обстановка и нарастващия натиск върху семейните аптеките в страната.

По думите му, не се наблюдават постоянни опашки пред аптеките, но има ясно изразена динамика и струпване на пациенти в определени часове, особено след работно време. „Натоварването е високо и потокът от хора е интензивен. Семейните аптеки поемат първоначалния натиск, но това става все по-трудно в условията на висока заболеваемост и липса на реална превенция“, посочи Попов, който е магистър-фармацевт и собственик на семейни аптеки в Ямбол. 

Подобна е ситуацията и в други части на страната. Пенка Минева, магистър-фармацевт от Пазарджик, обясни, че при рязко покачване на случаите аптеките се сблъскват с концентрирано търсене в много кратки срокове. „Пациентите идват, когато симптомите вече са изразени. Това затруднява предвиждането на количествата и планирането на доставки“, коментира Минева.

По отношение на противовирусните и противогрипните продукти магистър-фармацевтите подчертават, че основното предизвикателство е трудната предвидимост на нуждите при висока и променлива заболеваемост. „Дори при налични доставки, внезапните пикове на търсене поставят аптеките под допълнителен натиск. Не става дума за липса на медикаменти като системен проблем, а за рязко концентрирано търсене, което изпреварва логистичния ритъм“, обясни Попов. 

Най-честите оплаквания, с които пациентите се обръщат към аптеките, са висока температура, главоболие, болки в гърлото и кашлица. Консултациите започват с насочване към бързи тестове, които определят дали става дума за сезонен грип или друга вирусна инфекция. „Симптомите често се припокриват и тестът е първата разумна стъпка, преди самолечение“, допълва Попов.

При положителен резултат пациентите се насочват към личния лекар за противовирусна терапия, а при отрицателен – към симптоматично лечение и наблюдение.

„Аптеките изпълняват ролята на първичен филтър – приемат първоначалния натиск и намаляват натоварването върху лекарите и болниците“, посочват от ИКМФ. Но къде са програмите за превенция? Информационните кампании?

Фармацевтите подчертават, че превенцията е ключова грижа на семейните аптеки. В различни региони са проведени десетки информационни и образователни кампании от тях – за ранно разпознаване на симптомите, навременно тестване, отговорно поведение и ползите от профилактиката.

„Аптеките последователно инвестират ресурси и експертиза в превенция. Въпреки това, без национална координация и ясни послания, ефектът остава ограничен“, коментират от ИКМФ.

Според Аделина Любенова, председател на ИКМФ, ситуацията се повтаря всяка година. „Говори се за превенция, когато епидемията вече е факт. Без предварителни насоки и включване на аптеките като партньор, системата реагира постфактум, а не превантивно“, заяви Любенова.

От ИКМФ напомнят, че семейните аптеки изпълняват и обществена функция – чрез консултации, насочване и навременна реакция те ограничават натиска върху здравната система. Устойчивостта на тази мрежа е ключова за адекватен отговор при епидемии и здравни кризи, но трябва и подкрепа от институции и медии.