Последните месеци на тази година се оказаха печални за българското кино и театър. Преди малко повече от седмица си отиде големият актьор Стефан Данаилов, а тази сутрин почина и Стоянка Мутафова. За няколко поколения българи тя е Царицата на комедията. Актрисата, която може да накара публиката да плаче от смях. С неизтощима енергия, която и даваше сили и на 97 години да излиза на сцената на Сатиричния театър.

Беше кандидат за книгата на рекордите "Гинес" като най-възрастната играеща актриса, а всички здравословни проблеми не успяха да помрачат уникалното й чувство за хумор, както на сцената, така и в живота.

"Човек - виелица, фурия, чудо!". Така я описа драматургът Юрий Дачев. “Стояна е най-шантавата жена, която познавам. Дарбата, проклетията и енергията ѝ нямат свършване", признава и другият колос на родната сцена и неин партньор Георги Калоянчев.

 "Знам, че зад гърба ми някои мърморят: „Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?” Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви!", казва в своята автобиографична книга самата Стоянка приживе.

Стоянка носи артистичен ген, който вероятно предопределя съдбата й. Баща й Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов” . Бъдещата знаменита актриса е родена е на 2 февруари 1922 г. в София.

Кръщелното ѝ име е Стояна-Мария. Наречена е на дядо си Стоян и на Дева Мария, за да я закриля, защото се ражда много хилава. За първи път е изписана като Стоянка на плаката за пиеса в Народния театър. Тръгнала да обяснява на директора Николай Лилиев, че трябва да поправи грешката, но колегите й я убедили, че така ще и върви повече.

Родителите й искат тя не се захваща със сцената и след като завършва Първа софийска девическа гимназия по тяхно настояване записва класическа филология в Софийския университет. Дипломира се, но вече е наясно, че актьорството е влече неудържимо.

Излиза за първи път на сцената, когато е 13-годишна и е на почивка с родителите си в Казанлък. Дошли да карат ваканция видни театрали решават да поставят “Женитба” от Гогол в местното читалище. Режисьор е младият Петър Увалиев. Малката Стояна си издейства ролята на слугинчето и излиза на сцената с живо коте.

За да блесне пред публиката, си измисля да падне в кулминационния момент от представлението, макар че подобно нещо в пиесата няма.

“Точно когато един актьор гръмогласно крещеше - разказва Мутафова, - аз се строполих на сцената, пуснах котето и то се стрелна в публиката. Всички много се смяха, а след това говореха само за мене. Така успях да блесна...”, спомня си по-късно Мутафова.

Завършва държавната театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Първата ѝ роля е в “Хитрините на Скапен”, постановка на проф. Стефан Сърчаджиев. В пиесата “Дон Жуан” играе мъж - мустакат слуга на женския прелъстител.

Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г. Мутафова дебютира в първата постановка на Сатирата - “Баня” на Маяковски. Спектакълът е оценен като слаб и много от командированите актьори се връщат в предишните си театри. Стоянка и Калоянчев обаче остават и стават стожерите на трупата, към която постепенно се присъединяват и Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Васил Попов, Димитър Манчев, Константин Коцев, Невена Коканова, Златина Дончева и много други.

След Сатиричния Мутафова играе от 1991 г. в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас.

Участва в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

През 1963 г. Мутафова и Калоянчев стават първите заслужили артисти на Сатиричния театър. От 1977-а тя вече е народна артистка.

През годините получава орден “Народна република България - ІІвтора степен ” и два пъти орден "Св. св. Кирил и Методий - І първа степен”.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

На 2 февруари 2019 г. Мутафова отбеляза своите 70 години на сцена и 97-мия си рожден ден в Зала 1 на НДК.

 

Играе в над 90 театрални постановки. Списъкът е дълъг, но тези, които са имали шанса да видят всичките й превъплащения със сигурност  няма да ги забравят:

"Три сестри",  1953 година

"Любимец 13", 1958 година

"Предложение" 1960 година

"Чичовци" 1960 година

"Двама под небето", 1962 година

"Смъртта на Тарелкин" 1965 година

"Суматоха" 1967 година

"Бялата стая" 1968 година

"Новогодишна шега", 1969 година

„Кит“ 1970 година

"Езоп" 1970 година

"Бягство в Ропотамо", 1973 година

"Януари" 1975 година

"Вражалец", 1976 година

"Топло", 1978 година

"Патиланско царство" 1980 година

"Наследницата", 1984 година

"Бронзовият ключ", 1984 година

"Сватба"  1987 година

"Милионерът", 1988 година

"Мъртви души" 1989

"Големанов", 1994 година

Стоянка Мутафова продължи да създава уникални роли и във времето, когато годините вече и тежаха. Като тази в тв сериала "Столичани в повече" (2011-2019 г.), както и на театралната сцена в "Столетие мое" (2012 г.) и "Скакалци„ (2013 г.).

Ролята си в "Госпожа Стихийно бедствие" продължава да играе до лятото на 2019, в средата на юни се влошава и спира да се качва на театралната сцена. Интересът към представлението бе главозамайващ и постановката се играеше по два пъти в месеца.

 

Стоянка беше стихия не само на сцената, но и в живота. Емоционалната актриса мина три пъти под венчило. През 1946 г. се жени за първия си съпруг -чешкия режисьор Роберт Роснер. Тя е едва на 23 години, а той на 51 г., но в нейните очи той е най-гениалният и прекрасен мъж на света. След сватбата отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. 

Разделят се през 1949 година и Мутафова се завръща в Народния театър. 

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. Син на писателката Мария Грубешлиева, а негов пастрок е Людмил Стоянов. От него е единствената дъщеря на актрисата –Мария Грубешлиева, известна повече като Муки. Леонид губи единия си крак заради трамвай, докато бърза за среща със Стоянка. Разводът им е сложен, години наред не си говорят,

По думите на Стоянка любовта на живота й обаче е нейният трети съпруг - артистът Нейчо Попов. Харесват се в Народния театър, където тя вече е част от трупата, а той още е студент във ВИТИЗ. Нейчо обаче си отива една на 49 години през 1974 г. До края на дните си Мутафова държи негова снимка до леглото си.