Върховният административен съд (ВАС) отмени разпоредбите от правилника на Центъра за асистирана репродукция, според които на жените, навършили 43 години, не се полага безплатно инвитро.

Върховните съдии Ваня Анчева, Станимир Христов и Полина Богданова постановиха отмяната от правилника, издаден от министъра на здравеопазването.

Първата разпоредба в него предвижда, че независимо от медицинските индикации, които се съобразяват при решението за финансиране на инвитро, не се отпускат пари за процедура на жени, навършили 43 години към датата на подаване на заявлението за нея. Втората разпоредба пък „отрязва“ възможността държавата да поеме втория, третия или четвъртия опит на тези жени.

Те са оспорени от лекарка, на която е отказано инвитро, тъй като е навършила 43 години. Пред съда адвокатите ѝ Михаил Екимджиев и Катина Бончева сочат първо, че Законът за здравето не поставя изискване за възраст за асистираната репродукция и с правилника на практика е дописан законът. Освен това те изтъкват, че ограничението за възраст е дискриминационно, защото игнорира индивидуалните репродуктивни способности на жените, а така финансиране се отказва на формален признак.

Според жената, на която е отказано инвитро и адвокатите ѝ, разумният, балансиран и недискриминационен подход, потвърждаван и в решения на Европейския съд по правата на човека, е да се отчитат както обективни критерии, какъвто е възрастта, така и индивидуалните здравни показатели, които определят възможността за зачеване. Т.е. трябва да се търси баланс между обществения интерес за рационално разходване на публични средства и индивидуалното право на жените да имат достъп до асистирана репродукция.

Върховната административна прокуратура е подкрепила искането за отмяната на възрастовото ограничение, заявява прокурор Георги Камбуров.

Съдът обаче не се съгласява с тези доводи и посочва, че правилникът на центъра е издаден на основание на Закона за администрацията и на правителственото постановление за създаването му. А във въпросното постановление е посочено, че организацията на работа и дейността на фонда, както и медицинските критерии за определяне на лицата, които имат право на финансиране, се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването, който се обнародва в „Държавен вестник”. 

Магистратите обаче установяват, че през 2011 г., когато е прието възрастовото ограничение, не е спазена процедурата по Закона за нормативните актове, тъй като то е въведено без мотиви. Освен това проектът не е обсъден заедно с представените становища, предложения и възражения.

От решението става ясно, че представителят на министъра на здравеопазването е посочил каква е причината да се въведе възрастовото ограничение – тъй като се прилага хормонална стимулация, която при жени в напреднала репродуктивна възраст може да доведе до нежелани реакции и противопоказания, а освен това с напредването на възрастта нараства и опасността от раждане на дете с аномалии.

Според  ВАС е  „Безспорно, че възрастта е решаващ фактор за годността на репродуктивната способност на жената. С оглед на това, би могло и да е медицински обосновано приемането на точно посочената от органа възраст като предел, до който е обосновано извършването на дейности по асистирана репродукция, дори при липсата на индивидуални противопоказания за това и експертно доказана възможност за зачеване, както сочи жалбоподателката. Но липсата на каквито и да било мотиви не дава възможност нито на заинтересованите лица да разберат защо органът е приел точно тази възрастова граница, нито на съда да извърши контрол за законосъобразност. Освен това, недопустимо е мотивирането на административния акт, било той индивидуален, общ или нормативен, да се извършва едва при провеждането на съдебния контрол за неговата законосъобразност“.

Решението на върховните магистрати не е окончателно и може да се обжалва в 14-дневен срок.