Събориха емблематичната къща на Куцоглу зад Община Пловдив. Сградата, в която преди 10 ноември се помещаваше детска градина „Славянка”, е проектирана от арх. Йосиф Шнитер и е паметник на културата от новото време с категория „Ансамблово значение”.
По първоначална информация фасадата на сградата на ул. "Гладстон" 12 трябваше да бъде запазена и да претърпи вътрешно преустройство. Не така обаче мислят инвеститорите.
На въпрос на репортера съгласуван ли е проектът за строителство жена, чийто телефон е посочен на информационната табела за контакт, отговори, че всичко е съгласувано с Националния институт за недвижимо културно наследство.
„Вие сте никоя, няма да ви давам информация”, отговори жената на репортерски въпрос как се казва и само уточни, че е собственик на обекта.
„Не е предвидено събаряне на фасадите. Напротив! Наляти бяха бетонови плочи за укрепването й, а сега разбирам, че са я съборили. Обектът ще бъде посетен от районната служба „Строителен контрол” и ще бъде спряна работата, каза главният архитект на район „Централен” Петър Петров.
Той допълни, че следващата стъпка ще бъде да подадат сигнал към Инспектората на Министерството на културата.
„Неизпълнението на проект, съгласуван с НИНКН, и събарянето на сграда паметник на културата е незаконно строителство. Общината има всички механизми да спре разрухата. Афектиран съм, защото в Пловдив това не е единичен случай”, каза и арх. Слави Славов от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата.
Кой стои зад бутането на поредната знакова сграда в Пловдив? Строител на обекта е фирма „Неокор Билдинг” ЕООД, предствлявано от управителя Светослав Митов.
Името на иванов се свързва с още няколко сгради в града, сред които бизнес и жилищна сграда „Верона I” и „Верона II” в центъра на Пловдив. На сайта си те обявяват, че скоро ще има и нов обект с име „Верона”.
Архитектурата на сградата, която според информационната табела ще бъде жилищна.
Преди да бъде съборена, красивата сграда, проектирана от арх. Йосиф Шнитер, бе собственост на старата пловдивска фамилия Обрейкови. Тя бе съхранена от набези и за щастие не последва съдбата на други архитектурни паметници да бъде изпепелена. Макар и с жестоки рани от времето, в продължение на години великолепната къща, улавяше погледите на ценителите.
Жилищната сграда, която през годините е ползвана и за детска градина, е архитектурно-строителен паметник на културата от новото време с категория „Ансамблово значение”. Проектирана е от арх. Йосиф Шнитер и е построена по заръка на Васил Куцоглу. Забележителният родопчанин и тютюнотърговец използвал сградата, когато пристигал в Пловдив по различни дела. Васил, Георги и Константин са синове син на щедрия дарител Анастас Куцоглу.
Първоначално Анастас разработил тютюневата фирма „Братя Куцоглу”. Успял да въведе в бизнеса сина си Васил, който заедно с брат си Константин основал акционерното дружество „АКА” през 1921 г. Като достоен немски възпитаник Васил успял да разработи фирмата и се превърнал в един от сериозните играчи на тютюневия пазар у нас, в Гърция и Турция, търгували и в Холандия и Германия. В Пловдив имали клон на бизнеса. Годишните приходи на „АКА” надхвърлили 30 млн. лв. Дружеството работело успешно и през 30-те години на 20 в., когато Васил се оттеглил първо в Австрия, а после и в Швейцария. Той бил най-образованият сред синовете на Анастас Куцоглу. Починал през 1975 г.Посмъртно през 1989 г. у нас са издадени неговите „Спомени и размисли”, писани в Швейцария, разказва театроведът и изследовател Пенка Калинкова.
Васил оставя наследството си на своите племенници. Сред тях са и децата от брака на сестра му Недялка с Лулчо Обрейков, брат на създателя на Пловдивския мострен панаир Обрейко Обрейков, председател на Търговско-промишлената камара.
Така изглежда мястото днес, след като багери събориха фасадата на сградата.
Така изглеждаше къщата преди няколко месеца
Още от категорията
НАТО и ЕС изграждат Дунав мост 3