Нека всички ние така да живеем и работим, че никога повече да няма война. Защото раните от войните трудно заздравяват и са с цената на много скъпи жертви. Призивът отправи пред TrafficNews 95-годишният ветеран от Втората световна война Ангел Ангелов, който миналата седмица бе удостоен с юбилеен медал и грамота по случай 75 години от края на Втората световна война.

Той излиза на фронта едва на 18 години. Днес е сред 65-те оцелели ветерани в Пловдивска област, но въпреки достолепната си възраст, е запазил бистрия си ум и младежки дух.

„Министерството на транспорта имаше нужда от нас. Мобилизираха ни да вземем участие в превозването на жива сила, военни боеприпаси, танкове, оръдия и други военни принадлежности, тъй като са липсвали специалисти в жп транспорта”, спомня си Ангелов. По онова време той учи в полувисшия отдел на жп училището в София. По този начин е включен в състава на доброволците, които трябва да обслужват влаковите композиции от гара Север София до фронтовата линия, вземайки активно участие в бойните действия.


„Нашата армия показа чудеса от храброст и записа със златни букви в  страниците на най-нова ни история героизма на нашите бойци при Ниш, Мур, Драва, Соболч и много други места, макар с цената на много и скъпи за нас жертви”, разказва ветеранът. Не са били малко случаите, в които прегръдката на смъртта е била близо. И въпреки че страхът е постоянен спътник на всички хора по света, вярата и желанието за победа са превъзмогнали този страх във всички случаи. Достолепният човек си спомня, че въпреки трудните моменти, въпреки намаляването на българските военни редици, нито за миг той не е отстъпил и крачка назад.
„Имахме много срещи с немските войници. Те бяха с голяма бойна подготовка, а ние с по-малка. Но изходът на войната се решава всякога не от силата и голямото оръжие на противника, а от духа на сразяващите бойци”, категоричен е фронтовакът.

Вече година и половина Ангел Ангелов живее в Дома за възрастни хора „Свети Василий Велики” в Пловдив. Преди това е бил в единствения дом за ветерани в Стара Загора. От близо 40 години е вдовец. Всяко от трите му деца си е поело по своя път. И въпреки че има къща с прекрасен двор в Пловдив, му липсва контакт с хора на неговата възраст, което е и причината да поиска да бъде настанен в дома.

„Той е един съхранен човек, макар и на 95 години, много е жизнен, много добронамерен и отзивчив към всички домуващи, което за нас е изключително важно. Само си помислете колко малко хора доживяват тази възраст и са участвали в такива военни действия”, споделя Нина Христова, директор на Дома за стари хора "Свети Василий Велики".


Заради участието си във войната ветеранът има общо 11 медала, получени на славни годишнини. Казва, че най-скъпи са му съветските. За него те са израз на голямото внимание от страна на съветските братя.

„Пожелавам си да съм жив и здрав след 5 години да получа следващия медал. Да бъдем жилави като дряновите храсти, които растат по нашите земи, и корави като гранитните скали на пловдивските тепета”, пожелава си мъжът.