Родопският Клондайк. Така наричат вече Крумовград заради златната мина  на съседния хълм Ада тепе,  който в петък започна нов живот. Проучване на наши и германски археолози вече доказа, че това е най-старият рудник на територията на Европа. Древните траки са вадили злато тук още преди 3500 години - от края на ХVI в. пр. Хр. Най-красивата легенда е, че с добивания тук жълт метал са украсявани оръжията на героите от Троянската война.

Канадската компания. „Дънди Прешъс Металс", която инвестира 160 милиона долара в новооткритата мина, се надява да изкара 21 тона злато за осемте години на концесията.

Да прережат лентата на рудника на Ада тепе в петък дойдоха премиерът Бойко Борисов и председателят на парламента Цвета Караянчева, а церемонията събра близо 500 гости.

Преди да се стигне дотук обаче от канадската фирма успяха да убедят местните хора, че добивът няма да съсипе природата. За да спрат протестите и страховете, канадците се отказаха от прилагането на вредната цианидна технология, което свали и с 10-15% очакваното количество злато, което ще се получи след преработката. Даже пренесоха на ръка 2 000 костенурки, защото районът влиза в екомрежата „Натура 2000”. В езерото, което събира използваните води в рудника, пък плуват сомове, което е живото доказателство колко е безвредна технологията.

Сега местните гледат на златодобивния бизнес като голям шанс 5-хилядното градче да надмогне немотията и да си върне част от младежите, заминали на гурбет навън.

Около 30 души, работили в страни от Западна Европа, вече се върнаха и се трудят в „Дънди Прешъс Металс”, обяви още в края на 2018 г. оперативният директор на компанията в Крумовград инж. Любомир Хайнов

„Няма нищо по-хубаво от това да си вкъщи. 13 години бях далеч. Всяко нещо си има цена, но по-голяма ценност от семейството няма. Много неща пропуснах от живота на децата - не ги видях как растяха, не бях на рождените им дни”, разказа Иван Бодуров, който е един от гурбетчиите, завърнали се у дома, защото са намерили работа със стабилни доходи в родното си място. Преди да тръгне на гурбет, Иван бил продавач в хранителен магазин, гледал и тютюн. 

Но като видял, че не се вадят пари, се отказал. От 2005 до 2018 г. работил на сондите. „Първо година и осем месеца в Челопеч, после в Армения, в Сърбия, малко в Иран, малко в Тунис”, разказва мъжът. Когато научил, че рудникът на Ада тепе ще заработи и се търси персонал, подал документи, одобрили го и започнал работа. „В чужбина бях все по рудници, имам опит. Където и да сме били, има ли рудници, е оживено, има развитие”, казва Иван.

Айдън Исмаил и Ерол Хашим също са от хората, които са загърбили чужбина заради „Дънди”. Преди това две години работили във Франция за по три месеца, занимавали се със земеделска работа. „Българите заминават за чужбина, за да оцелеят. Но там е само работа - няма събота, няма неделя”, разказват мъжете. „Откакто се върнахме и работим в „Дънди”, нещата са други. Свършваш работа в 17 часа или когато приключи смяната. Можеш да излезеш с жена си или приятели на кафе. Гърция ни е на две крачки, за ден-два ще прескочиш до морето или на минерални бани. Преди години в Крумовград беше мъртвило. Сега има напредък, хората взимат хубави заплати и пазаруват, а магазините печелят. Все по – често се виждат по улиците и лъскави коли”, рисуват картината Айдън и Ерол.

„Това, което преживяхме в чужбина, не искаме да се повтаря, имахме много трудности, но се научихме на упоритост, да не се предаваме и да постигаме целите си. Да се работи на Ада тепе не е лесно, но има златни правила - без алкохол, много е строго, проверяват ни с дрегери. Всеки носи отговорност, трябва да пази  колегата си”,  казват мъжете и допълват, че „началниците също са на ниво". Докато в чужбина се чувствала тънка граница, а мръсната работа била за чужденците. Който не е излизал в чужбина, той нищо не знае”, заключават бившите гурбетчии.

Красимир Тодоров, който в София работил какво ли не - шофьор, склададжия, електрошлосер, решава да излезе в чужбина. Във Франция монтирал слънчеви инсталации. „Не беше лесно. Живеех по хотели или в буса. Днес съм на едно място, на следващия ден ме пращат на 300 км. 

Пътуваш, работиш и спиш - така минаваше ежедневието ми. Кандидатствах и ме приеха в „Дънди”. Аз съм електро КиП и А шлосер. Жена ми е от Крумовград, имаме малко дете. Това е първата причина, поради която се върнах. Не бих искал синът ми да ме гледа само на снимка. Сега живеем в къща и много ми харесва. Ако бях ерген, може би щях да остана да работя още в чужбина. Семейството е важно. Не всичко е въпрос на пари. Има много по-важни неща”, убеден е Краси.

В ”Дънди Прешъс Металс” в Крумовград към момента пряко са наети 238 души, а индиректно са заети още 171 човека. Фирмата е наела 66 жилища в града при среден месечен наем от 520 лева.

Средната заплата в рудника сега е 2100 лв., догодина ще е 2700 лв., заяви и премиерът Бойко Борисов, който се докара сам с джипа си на хълма, където е рудникът.

 

През последните седем години "Дънди Прешъс Металс" е вложила 280 млн. лв. в Крумовград. Това доведе до завръщане на част от гурбетчиите и раздвижване на местната икономика, каза и кметицата на Крумовград Себихан Мехмед.

Канадската компания има договор с общината, според който дарява всяка година 700 000 лева, които се използват основно за инфраструктурата и за подпомагане на социалните дейности на кметството.

Отделно от това златодобивната фирма осигури 5 милиона долара за фонд, който ще подпомага местни бизнес проекти.

Дейността на "Дънди Прешъс Металс" в България започва преди 15 години със златното находище край Челопеч, като вложените там средства са над 860 млн. лв. досега.

Благодарение на канадската компания най-високата средна заплата в българските общини за 2017 г. беше регистрирана в община Челопеч - 2178 лв. Сега местните хора в Крумовград се надяват скоро и те стигнат този златен стандарт.

Най-старият златен рудник в Европа пак тръгва, Борисов и Караянчева режат лентата на Ада тепе"Дънди прешъл металс" инвестира 160 млн. долара в мината край Крумовград