Ася Кьорова от родопското село Стърница, която е с 95,25% инвалидност, но плете с помощта на краката си терлици и ги подарява, се е записала да учи и вече завърши девети клас. “Когато има сесия, 15 дни ме карат с кола до село Баните. Разстоянието е 20 км. Търся различни хора - едни да ме заведат, други да ме върнат, за да не съм в тежест на едни и същи”, казва 32-годишната Ася пред 24 часа.

Тя решила да продължи образованието си, въпреки че няма големи шансове за работа. Нито в селото ѝ, нито в общинския център има работа за хора с увреждания. Учи в самостоятелна форма на обучение. Според правилника на средно училище “Христо Ботев” изпитите са в две сесии, а ако не ги вземе, се насрочва трета.

“Ася се справи много добре с изпитите за 9-и клас. Тя е пример за силата на човешкия дух да преодолява трудности и да постига целите си”, казва директорът Пенчо Токучев.

Училището ѝ осигурило достъп, а учители са готови да я консултират, ако пожелае.Повечето изпити са писмени.

“Най-добре съм по литература, математиката ме затруднява повечко”, признава тя.

По разбираеми причини е освободена от физическо. Ася е била напълно здраво дете, но на 4 г. по време на партиен митинг в селото паднала от стена, висока около метър и половина. Постъпила в болницата в Смолян в кома. Лекарите установили голяма линеарна фрактура в дясната област на тялото около корема ѝ. Имала е тежка компресия на мозъка. Смолянските лекари се консултирали с колеги от Пловдив.

Така се разбира, че Ася има контузия и на мозъчния ствол и черепни наранявания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнената ѝ инвалидност и нуждата от постоянна грижа на външен човек. За нея се грижела баба ѝ, тъй като майка ѝ трябвало да ходи на работа. Още тогава Ася сяда в инвалидна количка. До 4-и клас майка ѝ я носела всяка сутрин на гръб до училището. След като понаедряла и нямало как да я мъкне, идвал учител в дома им, за да ѝ преподава. Така завършила основно образование. Тогава обяснили на Ася, която чете и пише отлично, че няма свободни учители, за да ходят в къщата ѝ.

Освен че е сред най-възрастните ученици в 9-и клас, Ася ще е и човекът в родната образователна система, който посещава училище с толкова висока степен на инвалидност. Преди десетина години друг ученик с ТЕЛК завършил успешно средното си образование, но той бил с много по-ниска степен на инвалидност.

“Дори и да не си намеря работа, училището ме разсейва. Срещам се с нови хора по изпитите. Иначе си уча вкъщи Училището ми осигурява учебници и помощ в подготовката по различните предмети. Сега се подготвям с материала за 10-и клас и ще се явявам на изпити през юни. Малко ми е трудничко, защото съм позабравила някои неща, минали са цели 18 г., откакто съм ходила на училище”, разказва тя.

Най-трудният период в живота ѝ бил, когато завършила основното училище и съучениците ѝ заминали да продължат образованието си, а тя останала самотна в къщата си като заточеница.

“Единствената ми утеха бе да гледам света през прозореца. Нямаше интернет, фейсбук, имаше няколко книжки вкъщи, които почти знаех наизуст”, спомня си тя.

Чакала с дни някой да се появи на прага и да си побъбри. Започнала да плете, учила се цяла година с идеята да е полезна с нещо. Лявата ѝ ръка обаче е изкривена и почти неподвижна. Затова слага едната кука между бедрата си за опора и с дясната ръка върти преждата около другата Така се изплита терликът. Не може обаче да се справя с плетива, за които е нужен обръч - за тях трябва и двете ѝ ръце да са здрави. Модели избира по интернет. Готовите плетива подарява на съселяни и приятели. От 13-годишна имала рингова инвалидна количка, която обаче не ползвала, понеже трябват две здрави ръце да се задвижват колелата, а и няма достъп до до дома ѝ.