Децата като жертва на семейни скандали са все по-натрапчива и болезнена тема напоследък. Родители, които не могат да решат проблемите си, стоварват своя гняв върху невинните и безащитни малчугани. Такава е и историята на съпрузите Даниела и Христо Седмакови. Желанието за отмъщение на мъжа води до тежка драма. Вече повече от 8 месеца Даниела не знае къде е нейната 7-годишна дъщеря Мария. Полицията издирва Мария, заедно с нейния баща, но резултат няма.
Даниела заминава да живее със съпруга си Христо в Англия преди 10 години. Седмаков трябвало да специализира кардиохирургия там. След няколко години се родила дъщеря им Мария. Живеели щастливо, докато през 2013-та Христо не станал агресивен и не започнал да посяга на съпругата си. По желание на Даниела двмаата се разделили. Тя се прибрала в България, заедно с Мария. След заведено дело по Хагска конвенция от страна на Христо за връщане на детето в Англия, става ясно че тя трябва да се прибере обрано там . След няколко месеца родителите на Мария решили да опитат отново и пак заживяли заедно. През 2016 обаче историята се повторила.
„Свързах се с организация за защита на жените от насилие. Те ми помогнаха да осъзная, че всичко това, което се случва не е нормално и не би следвало да се приема като такова. Казаха ми, че винаги има изход. Те ме свързаха с адвокат, който започна да действа по документиите за внасяне в съда. Това обаче отне доста време. Впоследствие Христо започна да ми проверява имейл кореспонденцията. Откри писмо от адвокатката ми, разбра за плановете ми. Аз не смеех да се изнеса дори без детето, защото знаех, че просто повече няма да мога да я видя. Той щеше да направи всичко възможно, за да не я видя.”, разказва пред TrafficNews.bg Даниела.
Започнало дело. Съдът в Англия решава попечителството над детето да бъде съвместно. Един ден обаче Христо заминава на екскурзия с дъщеря си в Париж. От нея така и не се връща. Даниела сигнализира в полицията, а след няколко дни родителите и отиват да го потърсят на адрес на негови близки в София.
Там го намират. Делата продължават. От юли 2017 г. на майката е отказван всякакъв контакт с детето в продължение на 7 месеца. След започване на съдебното производство през февруари 2018 г. съдията постановява привременни мерки и майката може да вижда Мария всеки втори и четвърти петък от месеца за час и половина в офиса на ДСП-Слатина поради опасенията на бащата, че Даниела иска да отвлече Мария.
„На единствената ми среща с нея нямах възможност нито да я прегърна, нито да говоря спокойно с нея. Той през цялото време и говореше в ухото. Тя се обръщаше към мен и ми казваше „ти не ме искаш, не ме обичаш”. Тя наистина не разбира какво става и в същото време е манипулирана от баща си да вярва, че аз съм тази, която я е изоставила и която не я търси. Тази която търси съдействие от съда, за да я взема и едва ли не тя повече да не види баща си. Това не е така. Внушаваше и, че един вид от нея зависи какво ще се случи и дали ще се вижда с него или не. ”, споделя Седмакова.
След влизане на съдебното решение от 21 август 2018 г. на Софийски градски съд без право на обжалване, че детето остава при майка си, Мария отново е отвлечена от баща си. Никой не ги е чувал и виждал от тогава. Даниела разбира, че Христо е напуснал работа. И се опасява, че бившият и съпруг отново е изчезнал с детето. Тя веднага сигнализира в полицията. Обявяването на бащата и детето за общодържавно издирване е забавено поради многото процедури, които всички институции трябва да спазват. След 2-3 седмици на напразни надежди и липса на следи, полицията съобщава на медиите за издирваните Христо и Мария, без подробности и пояснения каква е причината.
„Това са 8 месеца, в които никой не ги е виждал в България. Колко дълго може да се крие един човек с едно дете? Нямам идея къде са и какво се случва. Първоначалната реакция на всички е, че това е един малък семеен скандал. А това не е така. Тази седмица отново отшумява и следващата аз отново се надявам да я видя. Говорих с един полицай, който ми каза „Ама защо да ги търсим, все пак детето е с баща си?” Аз му казах, че не съм виждал дъщеря си от месеци, не съм я чула и не съм разговаряла с нея. За тях това не беше проблем, разбирате ли?“, допълва Даниела.
Търсещата своята дъщеря майка споделя, че през последните 2 години се е научила на едно. Да чака. От 2016-та насам тя се надява някой да и помогне и да бъде заедно с детето си.
„Полицията не искаше да се замесва. Само защото аз стоях там и настоявах, показвах съдебни решения, плаках, виках и се карах, само заради това накрая решиха да го направят. Казаха ми „Ама госпожо, ама знаете ли колко е лошо едно дете да има в досието си, че е било обявено за общодържавно издирване?” Кое е по-лошо? Да е била обявена за издирване или да е изчезнала? И трябваше да им се моля да започнат да я търсят”, споделя разстроената майка.
По думите и един от полицаите в столичното Първо РУ и казал „Ами аз ако искам да видя дъщеря си ще отида и ще я видя. Може и от другата страна на улицата да вървя и да я видя от далече, но ще го направя.
„Аз му казах добре кажете ми на кой адрес и на коя улица да отида? Защото аз в момента не знам!”, разказва Седмакова.
Заровена в семейните проблеми, сблъскала се с конфликтите и скандалите с човека до себе си Даниела е само един от родителите издирващи своите деца след подобни проблеми. А нейното дете е жертва на яростта, омразата и безсърдечието на един родител, искащ да нарани бившата си партньорка. Мария е жертва на бездействието и на тромавата ни система за „спасение”. Защото институциите, към които се обръща нейната майка гледат на нея като на поредния човек с прости семейсни проблеми.
„Това, в което аз се убедих и на което станах свидетел нееднократно е че институциите не си взаимодействат. Социалните нямат връзка с полицията. Полицията няма връзка с прокуратурата. Абсолютна анархия и хаос. И никога не знаят какво се случва и няма никаква комуникация между самите институции.“, споделя майката.
По думите на Седмакова наскоро бащата на детето и е стартирал дело за развод. Интересното е, че Христо все още се издирва и е в неизвестност.
„Има адвокат, говорили са с него, но той нямал право да коментира. Моят въпрос е .. ако хората, които имат права не ги използват за да ни помогнат, то кой ще ни помогне?”, казав отчаяната Даниела.